Определение № 784 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1782/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на адв. М. Д. от САК, пълномощник на А. Т. Б., за изменение на определение № 3326/10.12.2024 г. в частта му за разноските. Молителят твърди, че още с исковата молба е поискал да бъде присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъществяваното от него безплатно процесуално представителство, поради което иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ответникът по молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК – ЗК „Лев Инс“ АД, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който оспорва нейната основателност. Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния 1-месечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като разгледана по същество, се явява неоснователна. В определение № 3326/10.12.2024 г., с което не е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, касационната инстанция е изяснила, че ответникът по касационната жалба е навел процесуално искане за присъждане на съдебни разноски, но не е представил доказателства за тяхното извършване, поради което то е неоснователно. Установява се, че отговорът на исковата молба е подаден от страната по делото А. Т. Б. – чрез неговия процесуален представител адв. М. Д. от САК, поради което релевираното искане: „Претендирам и разноски, включително и адвокатско възнаграждение“, без да се уточни, че се има предвид адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се квалифицира като изявление за присъждане на разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение на страната, а не на неговия процесуален представител, т.е. то по своето правно естество не представлява искане на пълномощника за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този смисъл, без изрично това процесуално искане да е в поддържания в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК смисъл, съдът не е преценявал дали са възникнали материалните предпоставки, уредени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв, за оказване на безплатна правна помощ на страната по делото, респ. дали на пълномощника ѝ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав достига до правното съждение, че молбата на адв. М. Д. от САК за изменение на определение № 3326/10.12.2024 г. в частта му за разноските (за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на страната по делото А. Т. Б.) е неоснователна, поради което тя трябва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК