Решение № 90 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6104/2007 г.

Решение № 90 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6104/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 231, ал. 1 б. "а" и б. "б" ГПК /отм/. М. Н. А. от гр. С. е поискал да се отменят по реда на чл. 231, ал. 1 б. б. "а" и "б" ГПК /отм/ влезлите в сила решения на Софийския градски съд от 29.06.2007 г. по гр. д. № 4315/2006 г. и на Софийския районен съд от 27.10.2006 г. по гр. д. № 7329/2006 г. С това решение на районния съд са отхвърлени исковете му, предявени на правно основание чл. 224, ал. 1 КТ срещу Държавната а. за м. и технически надзор за заплащане на сумата 2 290 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за годините 2 002,2003, 2004,2005 и 2006 г. в общ размер на 115 работни дни, както и за сумата 1 400 лева представляваща лихви за забава "върху тази сума от края на всяка година........до предявяване на исковата молба и за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на влизането на исковата молба в съда". Районният съд отхвърлил и исковете, предявени на правно основание чл. 223, ал. 3 КТ за сумата 2 151.36 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда, за сумата 1434 лева, както и искът, предявен на правно основание чл. 331, ал. 2 КТ в размер на 4 брутни месечни заплати, заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Както се посочи решението е влязло в законна сила на 29.06.2007 г. с обявяване решението на Софийския градски съд по гр. д. № 4315/2006г Молбата за отмяна е подадена на 08.10.2007г, което е извън тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 пр. 1 ГПК /отм./, но е подадена в едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 пр. 2 ГПК и това означава че може да се разгледа и по същество. Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за отмяна по чл. 231, ал. 1 б. "а" и б"б" ГПК /отм./, прие следното: Съгласно разпоредбите на чл. 231, ал. 1 б. "а" ГПК /отм./ заинтересованата страна, каквато безсъмнено е и молителя М. Н. А. може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната В многобройните си решения Върховният съд, а след него и Върховният касационен съд е приемал, че "нови" по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК /отм./ са тези обстоятелства които са съществували по време на разглеждането на делото, но не са били известни на страната, като неизвестността, неузнаването, задължително би следвало да се дължат на обективни причини. Ако се дължат на неполагане на дължима грижа за пълно, изясняване на фактическата обстановка по делото, тези обстоятелства не са новооткрити, защото страната е могла да ги узнае по време на гледане на делото. Обстоятелствата, които дават основание за отмяна на влязло в сила решение като новооткрити се доказват с писмен документ, издаден преди или след постановяване на решението, но и в двата случаи този документ удостоверява факти, настъпили преди неговото издаване и преди постановяване на решението. И в този случай се изисква писменото доказателство да е съществувало преди постановяване на решението, но страната да не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа при воденето на делото. Новите писмени доказателства не трябва да са новосъздадени. И за тях важи същото-да са съществували по време на разглеждането на делото, но страната да не е могла по обективни причини да се снабди с тях. Ако е имала тази възможност и не се е възползвала от нея, тези обстоятелства и тези писмени доказателства не са нови по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК. В молбата на М. Н. А. се твърди, че по вина на ответника Д а. за м. и технически надзор-не били представени следните писмени доказателства: единният класификатор със щатното разписание на длъжностите в сила през 2005 г. и 2006 г., поименно разписание на длъжностите и работните заплати на Държавната инспекция за технически надзор в сила от 2005 г. и месец януари 2006 г. и Колективният трудов договор подписан със Синдикатите от "принципала на Държавната а. /ДАМТН/, Министерство на икономиката и енергетиката" . Молителят е посочил, че след като не били представени тези доказателства необосновано решаващият съд е приел, че имал право при пенсиониране поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да получи не 4 бр. брутни заплати, а само 2 броя. Според него, при прекратяване на трудовото му правоотношение с работодателя и пенсионирането му, ответната а. не му изплатила 6 брутни работни заплати от по 576.00 лева на които имал право съгласно разпоредбата на чл. 331, ал. 2 КТ и приемайки че исковете му в тази насока останали недоказани, ги отхвърлил. В молбата за отмяна са изложени съображения за неправилност на постановения съдебен акт, които не са основания за отмяна по чл. 231 ГПК /отм/. Посочените писмени доказателства не са нови за молителя и с тях той е можел да се снабди, ако ответната страна не ги е представила, чрез изискване на съдебно удостоверение, чрез назначаване на счетоводна или друга по общи въпроси, експертиза и пр. Не е вярно обаче, че такива доказателства при разглеждането на делото не са представени. Във възивното решение Софийският градски съд подробно се е спрял на това, какъв трудов стаж е имал ищеца-молител, къде и при който работодател го е положил. Спрял се е на въпроса за постигнато с работодателя споразумение за изплащане "не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение" по чл. 331, ал. 2 КТ и след това е изградил крайните си изводи, че исканото обезщетение не се дължи. Но както се посочи по-горе, писмени доказателства, нови, които да опровергаят приетото от Софийския градски съд не са представени и за това молбата за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК /отм./ следва да се остави без уважение. Не са налице основанията за отмяна и по чл. 231, б. "б" ГПК /отм./. Този чл. от закона изисква установяване неистинност на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е изградено решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаване на делото. И това да е установено " по надлежния съдебен ред" - т. е. с присъда или по реда на ГПК /отм./. Само по себе си обвиненията и споменаване имената на съдиите, разгледали и решили спора по същество, не е основание да се приеме, че влязлото в сила решение може да се отмени по реда на чл. 231, б. "б" ГПК. Защото това е само едно твърдение на страната, загубила при разглеждането на делото а в случая дори и не става въпрос за тяхно "престъпно действие", а само до "неразглеждане" на исканията на страната. Както се посочи и по-горе, този вид оплаквания могат да имат правен ефект при обжалване на решение по висящо производство, но не могат да послужат като основание за отмяна на вече влязло в сила съдебно решение на посочените основания- чл. 231, б. "а" и б. "б" ГПК. Върховният касационен съд като взе предвид гореизложеното