Определение № 8752 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6960/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Във връзка с чл.166,ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба Е. В. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Х. Копаранов, с която се обжалват определение №9749/25.06.2024г. и определение №10187/27.06.2024г., двете постановени по адм. Дело №6221/2024г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. Частният жалбоподател твърди, че и двете определения, които имат един предмет – искане за спиране изпълнението на решение №1146-МИ/21.06.2024г. на Общинска избирателна комисия Столична /ОИК Столична/, са неправилни. Развива оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на мотивите на първоинстанционния съд относно направените изводи за липса на предпоставки и условия за спиране на изпълнението, предвидени в разпоредбата на чл.166,ал.2 АПК. Заявената претенция е за отмяна на обжалваните определения и за постановяване на друг акт по съществото на спора, с който да се спре предварителното изпълнение на решение №1146-МИ/21.06.2024г. на ОИК Столична до разрешаването на спора по заведената жалба срещу същото решение с окончателен съдебен акт. Ответникът по частната жалба – ОИК Столична, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав, преценявайки доводите на частния жалбоподател и данните по делото приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение №1146-МИ/21.06.2024г. на ОИК Столична са прекратени предсрочно пълномощията на частния жалбоподател в настоящото производство Е. В. Б., кмет на район „Илинден“ – Столична община, поради установено нарушение на чл.42,ал.1,т.9 вр. с чл.41,ал.1 ЗМСМА и е анулирано издаденото удостоверение на Е. В. Б.. Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба от 24.06.2024г., по която е образувано адм. Дело №6221/2024г. по описа на АССГ. В жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на обжалваното решение като са направени твърдения за възможността да се причинят на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, както и особено важни обществени интереси, които биха били увредени. По това искане е постановено определение №9749/25.06.2024г. като искането за спиране е отхвърлено. С входирано на 26.06.2024г. искане отново е поискано спиране на изпълнението на решение №1146-МИ/21.06.2024г. на ОИК Столична като се твърдят от искателя новонастъпили обстоятелства след първоначалното произнасяне на АССГ и във връзка с него – създадено обществено настроение, насочено към адресата на акта, което и ако не бъде спряно изпълнението, ще доведе до сериозни и непоправими вреди за неговия и за обществения интереси.По това искане е постановено определение №10187/27.06.2024г. като искането за спиране е отхвърлено. За да отхвърли исканията за спиране на изпълнението, първоинстанционният съд приема, че от изпълнението на решението на ОИК, чието спиране се иска, не биха могли да настъпят за жалбоподателя значителни по характер и трудно поправими вреди, за да се налага спиране на изпълнението му до приключване на производството по оспорване на неговата законосъобразност. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на решението е защитен с оборима презумпция, поради което за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда. Посочено е, че само твърдението за лишаване от доходи не е противопоставимо, а и е налице законова възможност за възмездяване на настъпилите имуществени вреди при евентуална отмяна на оспорения административен акт. На следващо място първостепенният съд приема, че твърдяните от искателя новонастъпили обстоятелства не са такива по смисъла на чл.166, ал.2 АПК, не съставляват преки вреди за адресата на акта от предварителното изпълнение на обжалваното от него решение. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред първоинстанционния съд решение на ОИК Столична предсрочно са прекратени пълномощията на районния кмет на район „Илинден“, Община Столична, на основание чл. 41, ал. 1 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 9 и ал.4 ЗМСМА. Съгласно чл. 459, ал. 4 ИК вр. чл. 45, ал. 5 ЗМСМА оспорването не спира предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Следователно предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Административният съд следва да прецени дали по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, в който смисъл в оспорения съдебен акт са изложени подробни мотиви. Основания за спиране на допуснатото по закон или с влязло в сила разпореждане на органа предварително изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, са налице ако предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Изискването на посочената разпоредба за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона, както е в настоящия случай. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на всички решения на ОИК, с които предсрочно се прекратяват кметски пълномощия. В случая по делото не са ангажирани нито твърдения, нито доказателства, установяващи настъпването на значителни или труднопоправими вреди за самия оспорващ, в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да са противопоставими по интензитет на защитения от закона държавен и обществен интерес. Обратно на твърденията в частната жалба личният интерес на оспорващия и в частност евентуалните вреди за него от изпълнението на оспорения акт са единствено релевантни за наличието на основания за допускане на спиране. Позоваването на обществения интерес и на евентуалното му накърняване е ирелевантно за спора, защото този интерес е презюмиран, защитим и съобразен от законодателя предвид допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Това е така и с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ЗМСМА, в която законодателят е предвидил механизъм за защита на обществения интерес, свързан с осигуряване функциите на орган на изпълнителната власт, като общинският съвет избира временно изпълняващ длъжността. Общественият интерес е зачетен от законодателя и в нормата на чл. 459, ал. 11 от Изборния кодекс, според който производството пред съответния административен съд и Върховния административен съд приключва в срок до два месеца от подаването на жалбата. Наведените доводи, свързани с обстоятелството, че поради допуснатото предварително изпълнение лицето е останало без доходи, не могат да бъдат споделени. Оставането без доход поради отстраняване от длъжност действително съставлява вреда, но същата не може да бъде определена като значителна или трудно отстранима. При евентуално уважаване на жалбата и отмяна на решението на Общинската избирателна комисия за лицето са предвидени законови механизми за обезвреда. Другите наведени с жалбата доводи като основание за допускане на спирането са свързани с правилността на решението на Общинската избирателна комисия, поради което не могат да служат като основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на същото. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, липсата на която е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за спиране.Твърденията на частния жалбоподател са, че в резултат на първото определение на АССГ, с което искането за спиране са отхвърля и последвалото медийно разгласяване на този акт, са настъпили негативни последици за Е. Б. касателно неговото добро име, престиж и авторитет. Обосновано и законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че тези обстоятелства не са нови спрямо допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, представляват последица от съдебния акт, иницииран чрез обжалването на административния акт. Евентуалните вреди за адресата на акта не са пряка последица от предварителното изпълнение и не следва да бъдат преценявани или обсъждани. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че атакуваните определения не страдат от изложените с частната жалба пороци. С оглед нейната неоснователност обжалваните определения следва да бъдат оставени в сила. Предвид горепосоченото и основание на чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,