Определение № 13084 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. П. от гр. София срещу Определение №17244 от 18.09.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №8868/2024 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на П. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №24-4332-004513 от 16.08.2024 г. издадена от младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ (ОПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател - П. В. П. счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че е бил с влошено здравословно състояние, като с цел подобряването му, е приемал различни медикаменти, един от които е „Паркофдал“, който съдържа кодеин. Отчитането на наркотични вещества при направения тест е именно вследствие приема на този медикамент. Сочи, че съдът е игнорирал негативното влияние върху личния и професионалния живот на жалбоподателя от предварителното отнемане на СУМПС. Намира, че предварителното изпълнение не е обосновано от необходимостта, да се осигури животът и здравето на гражданите, или защитата на особено важни държавни или обществени интереси. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС, но за не повече от 18 месеца. Анализирал е разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че в жалбата липсват твърдения за наличието на обстоятелства, обосноваващи спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповеда, а развитите в жалбата доводи са свързани с преценката за нейната законосъобразност. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед №24-4332-004513 от 16.08.2024 г. на младши автоконтрольор в ОПП към СДВР, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая в жалбата на П. до АССГ е посочено единствено, че е налице реална възможност предварителното изпълнение на заповедите да му причини значителни или трудно поправими вреди. В частната жалба е изложено, че предварителното изпълнение на заповедта оказва негативното влияние върху личния и професионалния живот на жалбоподателя. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на П. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Поддържаните в първоинстанционната и в частната жалба възражения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ са неотносими към предварителното й изпълнение, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ако кръвната проба на жалбоподателя е отрицателна, в каквато насока са изложените от него твърдения в молба от 19.11.2024 г., то този факт също е относим към законосъобразността на оспорваната заповед, а не към нейното предварително изпълнение. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в листовката на лекарствения продукт „Паркофдал“ е отразено, че съдържа кодеин, който принадлежи към група лекарства, наречени наркотични вещества, но в същата листовка изрично е записано също, че може да причини замайване и сънливост, а и при отделни индивиди безпокойство и възбуда, поради което не се препоръчва приемането му от шофьори. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение