Определение № 1460 от 27.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от О. С. С. против определение № 3133 от 20.10.2023 г. по гр.д. № 3675/2023 г. по описа на І г.о на ВКС, с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 25021404 от 22.05.2023 г. на О. С. С. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК на влязлото в сила решение № 964 от 27.02.2023 г. по в.гр.д.№ 15138/2021 г. на СГС, с което е потвърдено решение № 20199589 от 18.10. 2021 г. по гр.д. № 15602/2020 г. на СРС, 151 състав. С частната жалба са изложени оплаквания, че разглеждайки молбата за отмяна в закрито заседание, е заобиколен чл.307, ал.2 ГПК за разглеждането й в открито съдебно заседание, че като е преценявал, че решението по посоченото друго дело – решение № 188941/09.08.2019 г. по гр.д.№ 32431/2017 г. на СРС, 155 състав, няма сила на присъдено нещо, касационният състав е обсъждал наличието или липсата на пълен идентитет между двете дела, но е избегнал да признае обуславящото значение на влязлото в сила решение по другото дело към настоящето, в смисъла на т.5 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, а именно не е зачел, че вече формираната сила на присъдено нещо на решение № 188941/09.08.2019 г. има значение, обуславя, правилното решаване на настоящия спор, и така е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл.274, ал.2, изр. второ ГПК. Съставът на I г.о. на ВКС е приел, че с молбата за отмяна О. С. се позовава на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, с твърдението, че Р. Д. е потвърждавала с писмени декларации в досъдебното производство и при устни изявления пред съдебни състави на Софийски районен съд, неистини, заблуждавайки органи на властта за събития, които не са се осъществили действително, и това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо с решение № 188941 от 09.08.2019 г. на СРС, 155 състав, в което било посочено, че съдът не е възприел показанията на същата, дадени в качеството й на свидетел по другото дело, с които е заявила пред съда знание за определени обстоятелства за случка на 12.02.2015 г. с участие на И. М. и мъж- страна по дело с участие на двамата. Като е извел от основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК необходимостта твърдените престъпни обстоятелства в хипотезата на тази правна норма да са били установени по надлежен съдебен ред, под който се разбира установяване на твърдените престъпни обстоятелства с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК, или със съдебно решение по чл.124, ал.5 от ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано, съставът на ВКС е приел, че в случая не са представени доказателства твърдяната неистинност на показанията на свидетелката да е била установена по горепосочения надлежния съдебен ред, както изисква разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Посочено е, че изложеното в мотивите на представено в препис решение № 188941 от 09.08.2019 г. на СРС, 155 състав, че не се възприема показанията на св.Д. поради това, че са изолирани и се базират единствено на съобщеното й от ищцата М., не се ползва със сила на пресъдено нещо (защото мотивите не се ползват с такава сила) и самостоятелно не удовлетворява изискването на чл.303, ал.1, т.2 ГПК за надлежно установяване неистинността на показанията на свидетелката. При липса на влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване неистинност на показанията на ответницата Д., молбата за отмяна на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е счетена на недопустима и неподлежаща на разглеждане съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за неоснователна, поради следните съображения: От съдържанието на молбата за отмяна на О. С. се извежда само основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, посоченото от него като законов текст и обосновано с твърдение, че неистиността на писмени декларации и свидетелски показания на Р. Д. е установена с влязло в сила решение по друго дело. Твърдение и обосновка за основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е направено, поради което не е било и предмет на разглеждане от съдебния състав с обжалваното определение. Изложените с частната жалба оплаквания, насочващи към преценка наличие на основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, не следва да се обсъждат, защото това основание не е било заявено с молбата за отмяна и преценка за допустимост на молбата за отмяна на това основание не се е дължала от съда в производството по чл.307, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не страда от порок непълнота в този смисъл. В разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК законодателят е уредил като отменително основание няколко хипотези, общото между които е обстоятелството, че решаващата воля на съда по съществото на спора е формирана въз основа на доказателство, което е опорочено поради престъпно деяние - неистински документ, неистинност на свидетелските показания; неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител или член от състав на съда или на връчител, във връзка с решаването на делото. При всяка една от тези хипотези, престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред, като под „надлежен съдебен ред” в трайната практиката на ВКС е изяснено, че се разбира да е постановена влязла в сила присъда (или споразумение по НПК) за съответното престъпно деяние, или - в случай на неистински документ, тази неистинност да е установена от гражданския съд с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното производство е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1 т.2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 НПК, или когато извършителят на деянието е останал неоткрит (Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, определение № 107 от 28.02.2014 г. по ч. гр. д. № 557/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС). В настоящия случай молителят не твърди, че за дадените от Р. Д. писмени декларации в досъдебното производство и устни показания като свидетел пред съд, е налице постановена влязла в сила присъда (или споразумение по НПК) за извършено документно престъпление или лъжесвидетелстване, или за писмените декларации е налице влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал.5 ГПК. Соченото от него решение № 188941/09.08.2019 г. по гр.д.№ 32431/2017 г. на СРС, 155 състав, не се твърди да е акт от кръга на установяващи по надлежен съдебен ред престъпно обстоятелство- присъда, или споразумение в наказателно производство, или решение по чл.124, ал.5 ГПК, то обективно и не е такъв акт. С него е отхвърлен иск за обезщетение от деликт на 12.02.2015 г., предявен от И. М. срещу О. С., мотивите на това решение, съдържащи обсъждане на събраните доказателства, и на които се позовава молителят, не се ползват със сила на присъдено нещо, а и в тях няма извод, че показанията на свидетеля по делото Д. са неистински. Допустимостта на извън инстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от изложени от молителя твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Преценката за съответствието на изложeните обстоятелства, с фактическите състави на чл.303, ал.1 ГПК, е преценка по допустимостта на молбата, и доколкото в случая твърденията на молителя не покриват фактическия състав на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, то същата като недопустима следва да се остави без разглеждане съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. До същия извод е стигнал и съставът на ВКС, разгледал молбата за отмяна и преценил нейната недопустимост в закрито заседание съгласно чл.307, ал.1 ГПК. Недопустимостта на молбата за отмяна е пречка да се разглежда същата в открито съдебно заседание по чл.307, ал.2 ГПК. Обжалваното определение се явява правилно и подлежи на потвърждаване. Предвид гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,