Определение № 12274 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10645/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. Б., подадена чрез процесуалния му представител адв. Караджова, против протоколно определение № 12393 от 15.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4058/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу виза за проектиране № САГ 16-ГР00-955/16/31.03.2016 г., издадена от главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и присъждане на направените в производството разноски. Ответникът главен архитект на Столична община, не изразява становище по частната жалба. Ответникът „Ситибилд 2004“ ЕООД, в писмено възражение, подадено чрез адв. Железчева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 8 във вр. с чл. 155, ал. 3 АПК, поради оттегляне на оспорването срещу визата за проектиране, съдът е прекратил производството по делото. Посочил е, че на 11.07.2024 г. по делото е постъпило заявление от жалбоподателя В. Б., с което той заявява, че оттегля подадената от него жалба срещу виза за проектиране с изх. № САГ 16-ГР00-955/16/31.03.2016 г., издадена от главния архитект на Столична община и моли производството по делото да бъде прекратено, както и да се отмени насроченото за 15.07.2024 г. открито съдебно заседание. При тези данни с обжалваното определение съдът е уважил искането и е оставил жалбата без разглеждане като е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 155, ал. 1 АПК е уредена възможността оспорващият да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти при всяко положение на делото, като оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба – ал. 3. С подаденото на 11.07.2024 г. заявление жалбоподателят Б. изрично е изразил желанието си да оттегли подаденото от него оспорване и производството да бъде прекратено, като по този начин той е десезирал съда от разглеждане на повдигнатия пред него спор. С това волеизявление отпада правото и задължението на съда да постанови решение по направеното оспорване. Поради това правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 8 от АПК и жалбата на Б. против виза за проектиране № САГ 16-ГР00-955/16/31.03.2016 г., издадена от главния архитект на Столична община следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Волеизявлението за оттегляне на жалбата е извършено на валидно правно основание и при наличие на законова възможност за това (чл. 155, ал. 1 АПК), а конкретните съображения, довели до оттегляне на жалбата, не се обхващат от нормата на чл. 159, т. 8 от АПК. Това е така, тъй като няма изискване оттеглянето да бъде мотивирано, в какъвто смисъл са наведени доводи в частната жалба. Твърденията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с нередовно призоваване на жалбоподателя, са неотносими към законосъобразността на обжалваното прекратително определение на посоченото правно основание, а освен това са и неоснователни, тъй като от данните по делото се установява, че В. Б. е конституиран като оспорващ с определение № 6742 от 29.05.2024 г., с което делото е и насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 15.07.2024 г., за което Б. е редовно призован, с оглед лично връченото му на 06.06.2024 г. съобщение за изготвяне на определението. Останалите доводи в частната жалба са неотносими към настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения обжалваното определение, с което на основание чл. 159, т. 8 във вр. с чл. 155, ал. 3 АПК е прекратено производството по делото, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 АПК,