Решение № 3200 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2290/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Д. М. срещу Решение № 1028/09.08.2024г. на Административен съд София-област, постановено по адм. д. № 1179/2023г., с което е отхвърлен предявеният иск против Административен съд – София-град за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от допуснато особено съществено нарушение на правото на ЕС при разглеждането на дело 9406/2022г. на АССГ в размер на 20 000 лв. за периода 11.02.2022 г. до 21.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Касационният жалбоподател чрез процесуалните си представители и лично обжалва решението като неправилно, по съображения, които следва да бъдат квалифицирани като такива за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че не е налице приложимост на правото на Европейския съюз. Иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът - Административен съд София-град, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с Решение № 2996 от 4.05.2023 г. на Административен съд–София-град по адм. д. № 1521/2020 г. е отхвърлен изцяло предявеният от Е. М. иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., от престоя му в Следствения арест на Елин Пелин в периода от 19.03.2005 г. до 16.6.2005г. Коментирал е, без да е ясна каква е връзката с делото, Решение № 7366 от 28.11.2023г., по адм. дело № 6226 / 2023 АССГ, XVI касационен състав, с което, според съда, е оставено в сила Решение № 752 от 11.02.2022 г. постановено по адм. дело № 7599 от 2019г. по описа на АССГ. Описано е и адм. дело номер 3120 по описа за 2020 година на Административен съд – София-град, по което е постановено Определение № 7585 / 07.10.2020 г. Изложена е служебно известна на съда информация относно здравословното състояние на ищеца. От правна страна съдът е приел, след обстойно позоваване на практиката на Съда на ЕС относно отговорността на държавите-членки за вреди от нарушаване правото на ЕС, че ищецът не сочи несъответствие на националната правна уредба с правото на ЕС, че не се установява ограничаване упражняването на правата и свободите на Е. М., произтичащи за него от ХОПЕС, че позоваването на Европейската конвенция за защита правата на човека е неоснователно. По тези съображения е прието, че описаните в исковата молба нарушения не са допуснати и вреди от правораздавателната дейност не са причинени. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Исковата молба не е оставяна без движение от първоинстанционния съд, а това е било наложително, предвид чл.129, ал.2 ГПК вр. чл. 204, ал.5 АПК. Ищецът не е посочил кои негови конкретни субективни права, пряко произтичащи от конкретно обективно право на ЕС, са съществено нарушени от Административен съд София-град. Исковата молба съдържа основно правни квалификации, които не обвързват съда. В нея не е обяснено откъде произтича връзката на спора с правото на ЕС, без която връзка не би била възможна правната квалификация на иска по чл.2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ. Не е уточнено и какви субективни права твърди за себе си ищецът от посочените правни норми на правото на ЕС, защо се твърди, че е налице достатъчно съществено нарушение, допуснато от първоинстанционен съд в правораздавателната му дейност, в какво се състои пряката причинно следствена връзка между твърдяните нарушения и настъпилите вреди, какво обуславя размера на поисканото обезщетение и неговия период. Исковата молба съдържа и неточности, които съдът е възпроизвел в решението си. Служебната проверка показва, че адм.д. 9406/2022г. на АССГ, посочено изрично в исковата молба и във връзка с нарушения по което се претендират вреди, по никакъв начин не касае Е. М., тъй като той не е страна по това дело. Съдът е следвало да даде указания на ищеца за това несъответствие, като му даде възможност да посочи верен номер на съответното дело. Освен това мотивите на съда не разкриват връзка с конкретната искова молба. Обсъдените фактически обстоятелства в голямата си част нямат връзка с предявения иск, което води до извод за липса на мотиви. Съдът следва да разграничава исковете с правно основание чл. 2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ от тези за присъждане на обезщетение за вреди от нарушаване на Европейската конвенция за правата на човека. Правната квалификация на тези искове не е чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, защото ЕКПЧ не е част от правото на ЕС. Обстоятелството, че ХОПЕС съдържа аналогични на ЕКПЧ разпоредби, не обосновава различен извод. Макар че съгласно § 2 ДЕС Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, това присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени с Договорите. Според чл. 6, § 3 ДЕС, основните права, както са гарантирани от ЕКПЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите - членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Освен това, за да се присъедини ЕС към ЕКПЧ, съгласно чл. 218 ДФЕС, следва да се сключи нарочно споразумение, каквото към момента не е налице. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на Административен съд София-област. При новото разглеждане исковата молба следва да бъде оставена без движение, като съдът изиска подробно нейното уточняване, съобразно изложените по-горе мотиви. В зависимост от направените уточнения съдът следва да формира извод отстранени ли са съответно нередовностите, каква е правната квалификация на предявените искове и допустими ли са те. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение