Определение № 203 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М Г. Л., чрез особен представител адвокат К. С. против определение № 84 от 29.01.2016 г. на Варненския апелативен съд, ГО – II състав, постановено по ч. гр. д. № 35/2016 г. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна, но срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: С определение № 3960 от 20.11.2015 г. по в. гр. д. № 2704/2015 г. на Окръжен съд – Варна производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че общите норми на охранителните производства не предвиждат възможност за обжалване на решението, с което се уважава молбата за издаване на искания акт. С обжалваното по настоящото производство определение 84 от 29.01.2016 г. по ч. гр. д. № 35/2016 г. апелативният съд е потвърдил определението на въззивния съд. Съгласно новата редакция на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 - ро ГПК /изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г./ постановените като въззивна инстанция определения на окръжен съд подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. С постановеното по делото определение № 84 от 29.01.2016 г. апелативният съд се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК като е оставил в сила обжалваното пред него определение. Този акт е окончателен и не подлежи на последващ контрол. Погрешното посочване от апелативния съд, че определението му подлежи на обжалване пред ВКС, както и неправилното администриране на частната касационна жалба не променя обстоятелството, че инстанционният ред за контрол е изчерпан. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение