Определение № 660 от 04.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 2459/2019 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована частна касационна жалба) на „Х.” Е. срещу определение №1612 от 16.05.2019г., постановено по ч.гр.д.№1853/2019г. на Софийски апелативен съд, 12 с-в, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Х.” Е. вх.№42015/27.03.2019г. срещу определение №6000 от 11.03.2019г. по в.гр.д.№208/2019г. и с което е прекратено въззивното частно производство пред САС. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният състав е приел, че определението на СГС, постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.437, ал.2 във вр. с чл.435, ал.2 ГПК като се излагат съображения за допустимост на частната жалба срещу посоченото определение, основани изцяло на мотивите към определение №486/13.10.2017г. по ч.гр.д.№3625/2017г. на ВКС, ІV г.о. Претендира се отмяна на обжалваното определение, разглеждане на частната жалба по същество и присъждане на разноски за касационната инстанция. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от „Ч. Електро България” АД, в който се поддържа, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно като се сочат доводи за недопустимостта на въззивното частно производство пред Софийски апелативен съд. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С решение №296/14.01.2019г., постановено по реда на чл.435, ал.2 ГПК, по ч.гр.д.№208/2019г. на СГС, е отменено постановление за отказ на частния съдебен изпълнител М.П. като е намалено присъденото адвокатско възнаграждение, дължимо от „Ч. Електро България” АД на „Х.” Е. като разноски в изпълнително дело №20188510402680. С последващо определение №6000 от 11.03.2019г. по същото дело, съставът на СГС е оставил без уважение молбата на „Х.” Е. вх.№19799/13.02.2019г. за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на решението по чл.435, ал.2 ГПК в частта за разноските в производството пред СГС. С обжалваното пред настоящата инстанция определение апелативният състав е оставил без разглеждане частната жалба на „Х.” Е. вх.№42015/27.03.2019г. срещу определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК и е прекратил въззивното частно производство. Съдът е приел, че депозираната частна жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК. Акцентирано е върху обстоятелството, че решението, чието изменение е поискано на основание чл.248, ал.1 ГПК, е постановено в производство по реда на чл.435, ал.2 ГПК по жалба срещу действията на ЧСИ, който съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК. Обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения. Определението №6000/11.03.2019г. по ч.гр.д.№208/2019г. на СГС, с което е оставена без уважение молбата на „Х.” Е. по чл.248, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване на основание чл.248, ал.3 изр.2 ГПК във връзка с чл.437, ал.4 ГПК, тъй като самото решение, чието изменение е било поискано по реда на чл.248, ал.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на обжалване. Неоснователни са доводите в частната жалба, основани на мотивите към определение №486/13.10.2017г. по ч.гр.д.№3625/2017г. на ВКС, ІV г.о. На първо място цитираното определение е постановено преди влизане в сила на последващото изменение на чл.435 ГПК (ДВ. бр.86/27.10.2017г. в сила от 01.12.2017г.), с което изрично е регламентирано в чл.435, ал.2, т.7 ГПК възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението в рамките на производството по чл.435, ал.2 ГПК. Отделно следва да се отбележи, че цитираната в мотивите на посоченото определение съдебна практика на ВКС - определение №465/29.09.2010г. по ч.гр.д.№397/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение №403/01.12.2008г. по ч.гр.д.№1762/2010г. на ВКС, V г.о. се отнася единствено до допустимостта за обжалване на актовете на съдебния изпълнител по разноските по изпълнителното дело, което понастоящем е безспорно с оглед разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК и на разясненията, дадени в т.2 от Тълкувателно решение №3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ВКС, ОСГТК, но тази практика не се отнася до обжалваемостта на решението на окръжния съд ( респ. на СГС) по чл.435, ал.2 ГПК. На последно място цитираното от жалбоподателя определение не е константна практика на ВКС (в обратния смисъл – определение №453/01.12.2017г. по ч.гр.д.№4520/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.). Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение