Решение № 7250 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Еос Матрикс“ЕАД, ЕИК 208597211, представлявано от Т. В., в качеството му на Изпълнителен директор, чрез юрк. М. Михайлова срещу Решение № 41740/12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7270/2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. С обжалваното решение е отменен отказ на „Еос Матрикс“ ЕАД, обективиран в писмо изх. № 00425/07.03.2024 г., с приложено становище от 06.03.2024 г. на длъжностно лице по защита на личните данни. Преписката е изпратена на „Еос Матрикс“ ЕАД за ново произнасяне по заявлението в 7- мо дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно мотивите на решението и „Еос Матрикс“ ЕАД, е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Постъпило е на 18.05.2026 г. писмо от процесуалния представител на касатора, с което не възразява да бъде даден ход на делото, изразени са съображения по съществото на спора и са претендирани разноски. Ответникът по касационната жалба – Д. А. М., чрез адв. Л. Ангелова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, както и определяне на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в условията на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Производството по адм. дело № 7270/2025 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 от АПК, след отмяна на постановеното Решение № 7161/03.06.2024 г. по адм. дело № 3446/2024 г. на АССГ, с Решение № 7685/10.07.2025 г. по адм. дело № 9871/2024 г. на Върховния административен съд. Касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В решението ВАС е приел, че при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изпълни задълженията си по чл.154 от АПК, да установи кой е издателя на оспорения акт и компетентността му, както и налице ли е изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО Общ регламент относно защитата на данните/ОРЗД/. При новото разглеждане на делото съдът е приел за установено от фактическа страна, че с молба вх. № ВЖ-00420/21.11.2023 г. до "Еос Матрикс" ЕООД жалбоподателят М. е поискал от администратора на лични данни изтриването на всички негови лични данни, които дружеството обработва, както и от Централния кредитен регистър /ЦКР/. В молбата подателят й изрично се позовал на изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 110 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. С писмо изх. № 02060/24.11.2023 г. администраторът на данни е отказал да приеме задълженията за погасени по давност, като е изразил становище, че последните все още съществуват по отношение на жалбоподателя. На 06.02.2024 г. М. подал възражение срещу обработване на лични данни на основание чл. 21 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД/. Със заявление вх. № ВЖ-00061/08.02.2024 г. жалбоподателят e поискал изтриване на личните му данни, като заявил, че няма да заплати доброволно никое от задълженията. Посочил е, че на основание чл. 17, aл. 1, б. "а" до б. "е" от ОРЗД, прави възражение и оттегля всякакво съгласие за обработването на личните му данни и настоява да бъдат изтрити същите както от информационните системи на администратора, така и от ЦКР. На 06.03.2024 г. е изготвено становище от длъжностното лице по защита на личните данни, определено от администратора на лични данни съгласно чл.69 - 70 Закон за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Заемането на посочената длъжност от лицето, изготвило становището, се установява от представената по делото длъжностна характеристика и уведомление до Комисията за защита на личните данни, която води регистъра съгласно чл.15, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. В становището е посочено, че по отношение на обработката на лични данни от "Еос Матрикс" ЕООД едностранното волеизявление на длъжника, че задължението му към кредитора е погасено по давност, не води до погасяване на задълженията, респективно до отпадане на необходимостта за обработка на личните данни по чл. 17, §1, б. „а“ от ОРЗД. В ЦКР на БНБ е налице задължение на жалбоподателя към дружеството, съгласно чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /Наредбата/. Това становище е било изпратено до жалбоподателя с писмо изх. № 00425/07.03.2024 г., подписано от юрисконсулт, на когото с пълномощно, датирано от 07.06.2024 г., е възложено да представлява дружеството при подаване на отговори на постъпили жалби, молби и писма от страна на длъжници и да извършва всякакви правни и фактически действия в тази връзка – т.12 и т.13 от пълномощното. Изложението в горепосоченото писмо от 07.03.2024 г. препраща към предходното писмо с изх. № 02060/24.11.2023 г. Изразено е становище за неоснователност на възражението, както и, че няма основание за подаване на коригираща информация към ЦКР. Становището на длъжностното лице по защита на личните данни от 06.03.2024 г. е приложено към писмото от 07.03.2024 г. Писмото с приложеното становище обективират волеизявлението на администратора на лични данни за отказ по искането на жалбоподателя. В изпълнение на указанията, дадени с Решение № 7685/10.07.2025 г. по адм. дело № 9871/2024 г. на ВАС, по делото е представено пълномощно за юриск. В. Йорданова, с която е оправомощена да прави изявления от този вид от името на дружеството. Съдът е отчел, че представеното пълномощно е последващо издаването на процесното писмо и го е съобразил предвид разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК. Според АССГ с представеното пълномощно липсата на предходно пълномощно за подписалия писмото към 07.03.2024 г. е санирана и отказът се явява постановен от надлежно овластено за това лице. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че отказът е издаден в предвидената от закона писмена форма, от компетентен орган; не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но отказът не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След анализ на относимите материалноправни норми АССГ е приел, че личните данни на жалбоподателя са били законосъобразно обработвани от администратора "Еос Матрикс" ЕООД, чрез предаването им към посочения регистър, поради наличие на две от основанията, предвидени в чл. 6 от ОРЗД: обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора и обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора. С постъпилото заявление вх. № ВЖ-00061/08.02.2024 г. жалбоподателят е поискал от администратора на лични данни "Еос Матрикс" ЕООД изтриването на всички негови лични данни, които дружеството обработва, както и от ЦКР. В молбата жалбоподателят изрично се е позовал на изтекла обща погасителна давност и е заявил, че няма да заплати доброволно никое от задълженията. Посочено е също, че на основание чл. 17, aл. 1, б. "а" до б. "е" от ОРЗД, прави възражение и оттегля всякакво съгласие за обработването на личните му данни и настоява да бъдат изтрити, както от информационните системи на администратора, така и от ЦКР. Това му волеизявление води до отпадане на единствената възможност вземането да бъде събрано и има за последица отпадане на легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква "е" от ОРЗД да продължи да обработва личните му данни, както и до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му - а именно, събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1, б. "а" от ОРЗД за заличаване на свързаните с него лични данни от администратора "Еос Матрикс" ЕООД. За това именно изменение дружеството на основание чл. 10 от Наредбата следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за жалбоподателя. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в посочения регистър - а именно, осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно, липсват основания за последващо подаване на данни за задължения на жалбоподателя спрямо "Еос Матрикс" ЕООД /съответно, настоящия правоприемник на дружеството/. В член 17 от Регламент /ЕС/ 2016/679 е предвидено „Право на изтриване /право „да бъдеш забравен“/, като съгласно §1, буква „а“ субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Според член 18 от Регламент /ЕС/ 2016/679 субектът на данни има право да изиска от администратора ограничаване на обработването, а член 21 урежда правото на субекта на данни на възражение срещу обработване на данните му. Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД предвижда субектът на данни да може да упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. При упражняване на права от субекта на данни по чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, задължен за произнасяне е администратора на лични данни, чрез неговите представляващи по закон, когато той е юридическо лице. Регламент /ЕС/ 2016/679 не предвижда възможност за делегиране на правомощията или упълномощаване в тази връзка. По искания с правно основание чл. 12-17 от Регламент /ЕС/ 2016/679, адресирани до администратор на лични данни, който може да е частноправен субект или публичноправен субект, не може да се произнася длъжностното лице по защита на данните, предвид чл. 38 и 39 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Регламент /ЕС/ 2016/679. Когато субектът на данни е отправил искането си към администратор на лични данни, последният е задължен да отговори на искането. Ако е физическо лице, следва да отговори лично, а ако е юридическо лице - чрез лицата, които имат право да го представляват. Ако администраторът отговаря чрез упълномощено лице, следва да са налице доказателства за упълномощаването на същото, респективно за делегиране на правомощия. Анализът на тази правна регламентация сочи, че компетентността по отношение на удовлетворяване на заявления за заличаване, коригиране или блокиране на лични данни, респективно издаване на мотивирани откази за извършването им е предоставена само и единствено на администратора на лични данни, респ. на законния му представител. По делото няма спор, че "Еос Матрикс" ЕООД е „администратор“ по смисъла на чл 4, т.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и е обработвало личните данни на жалбоподателя, като е подавало информация към Централния кредитен регистър относно вземанията му към кредитни институции. Жалбоподателят е бил длъжник по договор за издаване на кредитна карта, сключен на 21.12.2005 г. между него и "Първа Инвестиционна Банка" АД. Вземанията по посочения договор са цедирани на "Еос Матрикс" ЕООД на 14.11.2016 г., съгласно сключен договор за цесия с цедента "Първа Инвестиционна Банка" АД. М. е бил длъжник и по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 02.10.2006 г. между него и „Обединена Българска Банка“ АД, което вземане е цедирано на   "Еос Матрикс" ЕООД на 29.02.2016 г. в качеството му на финансова институция по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/. В случая субектът на данни е отправил искането си към администратора на лични данни, но е получил отговор от юрисконсулт в дружеството. С оглед изложеното оспореният акт е издаден от лице, което няма материална компетентност да се произнася от името на администратора на лични данни по подадени заявления по чл. 17, §1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, поради което същият е нищожен. При така установеното съдът неправилно е приел, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган. На първо място, видно от представеното по делото пред пълномощно, находящо се на лист 13 -19 от първоинстанционното дело, с т.12 и т.13 юрисконсулт В. Йорданова е упълномощена да представлява дружеството при подаване на отговори на постъпили жалби, молби и писма от страна на длъжници и да извършват всякакви правни и фактически действия в тази връзка. В цитираното пълномощно за лицето, подписало обжалваното писмо, лисва делегиране на правомощия за произнасяне по заявления по Закона за защита на личните данни. От друга страна законодателят е предвидил произнасяне от администратора на лични данни, какъвто не е юрисконсулта на дружеството – администратор. С оглед изложеното като е подписал оспореното писмо юрисконсултът е излязъл извън своята материална компетентност, съобразно посочените права в пълномощното. Следва да се приеме, че оспореното писмо е нищожен акт, като следва да бъде обявена неговата нищожност. На второ място, не се установява от доказателствата по делото, че длъжностното лице по защита на личните данни при"Еос Матрикс" ЕООД има компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни. По подадени заявления до администратора на лични данни, с които се упражнява право по чл. 15-22 от Регламента, задължен да се произнесе по същите е администраторът на лични данни. Съгласно чл.37, Раздел Четвърти от ОРЗД, всеки администратор определя длъжностно лице по защита на данните и Д. Б. е именно това длъжностно лице, но от представената по делото длъжностна характеристиката и по арг. на чл.38 - 39 от ОРЗД не е удостоверен фактът, че въпросното длъжностно лице по защита на личните данни разполага и с делегирана компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента, вкл. и такива по заявление за достъп до лични данни по реда на чл.15 от регламента. Ето защо процесният отказ, обективиран в писмо изх. № 00425/07.03.2024 г., подписан от юрк. В. Йорданова в качеството й на длъжностното лице по защита на данните, но без да е удостоверен по делото фактът на делегирано от администратора на лични данни правомощие в този смисъл, е нищожен. Налице е основание за нищожност на оспорения акт, която трябва да се обяви - чл. 172, ал. 2, предл. първо, вр. чл.146, т.1 от АПК. Поради констатираната нищожност на акта всички възражения в касационната жалба относно неправилността на изводите на съда по отношение прилагането на материалния закон не следва да се обсъждат. Решението на първоинстанционния съд, в частта, в която е отменен отказ на „Еос Матрикс“ЕООД, обективиран в писмо от 07.03.2024 г., с приложено становище от 06.03.2024 г. на длъжностно лице по защита на личните данни, и в частта, в която дружеството е задължено да се произнесе при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на АССГ, като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови ново, с което процесният отказ да се обяви за нищожен. Предвид чл. 218 от АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието с материалния закон, а компетентността е част от преценката за приложението на материалния закон, поради което в случай като процесния когато се констатира, че актът е нищожен, а съдът и при второто първоинстанционно разглеждане на делото не е обявил тази нищожност, това следва да се направи от касационната инстанция, като част от служебната проверка за съответствието на решението с материалния закон. С оглед изхода на спора разноски на страните за настоящата инстанция не следва да се присъждат и те следва да останат така както са направени от всяка от страните. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, Пето отделение