Определение № 3499 от 10.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1680/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Н. Д. и адвокат Б. Акалиев, процесуални представители на С. М. Я., Е. Ю. С. и Хюлия Х. С. срещу определение №251 от 05.06.2025г. по в.гр.д.№66/2025г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение №70 от 14.04.2024г. в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че въззивният съд неправилно е преценил, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство в полза на адв. Б. Акалиев за първоинстанционното производство следва да бъде в размер на 3 921,57 лв., а на адв. Н. Д. за въззивното производство – 5 531,71 лв., като не е съобразил аргументите в молбата по чл.248 от ГПК, че същите следва да бъдат в размер на 16 717 лв. за адв. Акалиев и 13 294,20 лв. за адв. Д.. Жалбоподателите поддържат, че присъдените адвокатски възнаграждения не отговарят на фактическата и правна сложност на делото, на извършените фактически и правни действия и не са съобразени с Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Излагат доводи, че съставът на БАС неправилно е тълкувал и приложил решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, като според жалбоподателите съгласно т.56 от същото решение преценката дали да приложи или да откаже приложението на Наредба №1 за възнаграждения за адвокатска работа е единствено в правомощията на българския съд. Ответникът по частната жалба „Г. Застраховане“ ЕАД, [населено място], изразява становище, че същата е неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в.гр.д.№66/2025г. на Бургаски апелативен съд, е приключило с решение №70 от 14.04.2025г., с което след частична отмяна на решение №1037 от 04.12.2024г. по гр. дело №1483/2023г. на Бургаски окръжен съд „Г. Застраховане“ ЕАД [населено място], е осъдено да заплати на С. М. Я. допълнително 50 000 лева, наред с присъдените от първоинстанционния съд 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Д. Х. А., загинал на 04.06.2022г. в резултат пътнотранспортно произшествие, настъпило на път І-9 (при 208,5 км) в община Несебър, причинено от Г. С. Х. при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва върху тази част от главницата от 24.04.2023г. до окончателно изплащане, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на С. М. Я. е отхвърлен за разликата над 150000 лева до предявения размер от 170 000 лева. Със същото решение след частична отмяна на решение №1037 от 04.12.2024г. по гражданско дело №1483/2023г. на Бургаски окръжен съд „Г. Застраховане“ ЕАД, [населено място], е осъдено да заплати на всяка от ищците Хюлия Х. С. и Е. Ю. С. по 50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на Д. Х. А., ведно със законната лихва от 24.04.2023г. върху главницата до окончателно изплащане, като е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете на Хюлия Х. С. и Е. Ю. С. са отхвърлени за разликата над 50 000 лева до предявения размер от 170 000 лева. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил „Г. Застраховане“ ЕАД [населено място], да заплати на процесуалните представители на С. М. Я., Е. Ю. С. и Хюлия Х. С. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, както следва: на адв. Б. А. Акалиев сумата от 2352,94 лв., представляваща допълнително възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. за защита на ищците при първоинстанционното разглеждане на делото, а на адв. Н. Н. Д. сумата от 5531,71 лв., с ДДС, възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. за защита на ищците при въззивното разглеждане на делото. С молба с вх. №4630 от 08.05.2025г. адвокат Н. Д. и адвокат Б. Акалиев, са поискали на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските при съобразяване на предвидените размери в Наредба №1/2004г. С обжалваното определение Бургаски апелативен съд е оставил молбата по чл.248, ал.1 от ГПК без уважение като неоснователна. Приел е, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение не е обвързан от предвидените в Наредба №1/2004г. размери, като се е позовал на решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22. Относно размера на възнаграждението на адвокат Б. Акалиев за осъществената от него защита в първоинстанционното производство е посочил, че тъй като постановеният по реда на чл.248 от ГПК отказ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските не е бил обжалван, във въззивното решение съдът само е преразпределил разноските с оглед на новия резултат по исковете. Изтъкнал е, че при определяне на възнаграждението за защитата във въззивното производство са отчетени всички релевантни обстоятелства, като са взети предвид извършените от адвоката процесуални действия, предприети в защита на сходни имуществени интереси на въззивниците. Посочил е, че определеният размер включва и дължимия ДДС, тъй като адвокатът е с данъчна регистрация. Законосъобразен и обоснован е отказът на Бургаски апелативен съд да измени решението си в частта за разноските, като увеличи присъдените на адвокати Д. и Акалиев възнаграждения. В първоинстанционното производство се е развила процедура по чл. 248 ГПК, но подадената от пълномощниците на ищците молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с определение от 06.01.2025г. по гр.д.№1483/2023г. на Бургаски окръжен съд. Срещу това определение не е подадена частна жалба. Поради това при промяна на правния резултат от въззивния съд, присъденото в първата инстанция адвокатско възнаграждение подлежи на актуализиране само с оглед изхода на спора във въззивната инстанция. След като пълномощниците на ищците не са упражнили правото си да оспорват размера на определеното адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. в първата инстанция, като обжалват определението по чл.248 от ГПК, то нито въззивният съд, нито настоящият съдебен състав следва да коригира приетия и присъдения от първоинстанционния съд размер. Предвид горното след допълнителното присъждане от въззивния съд на сумата от 150 000 лв. / по 50 000 лева за всяка от ищците/, уважената част от предявените искове възлиза на 250 000 лв., при общ предявен размер от 510 000 лв., и въззивният съд е определил правилно допълнителното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство с оглед съотношението между уважената и отхвърлената част на исковете при съобразяване на определения от първоинстанционния съд пълен размер на възнаграждението от 8 000 лв. По отношение на размера на възнаграждението, дължимо за въззивното производство, въззивният съд е приел като съответен на материалния интерес по жалбата и на извършените от адв. Д. процесуални действия размер от 15120 лева, с включен ДДС. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022г., въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба №1/2004г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на ВКС, I т.о., в което е застъпено становище относно несъответствие с правото на ЕС на нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила. Въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 от ДФЕС. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. по тълк. д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение №50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая въпреки обжалваемия интерес във въззивното производство /410000 лв./ следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ищците – въззивни жалбоподатели в производството пред Бургаски апелативен съд се изчерпва с депозиране на обща въззивна жалба и подадена молба за даване на ход на делото в отсъствие на процесуалния представител. Настоящият състав счита, че отсъства основание да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция адвокатско възнаграждение за процесуална защита на ищците във въззивното производство. Въззивният съд е приел като съответен на материалния интерес по жалбата и на извършените от адв. Д. процесуални действия размера от 15120 лева, с включен ДДС, и е определил дължимото възнаграждение, като е съобразил съотношението между уважената част от исковете и целия обжалваем интерес /150 000/410 000/. Този размер на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спорните въпроси във въззивното производство относно активната легитимация на ищците Хюлия Х. С. и Е. Ю. С. да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП Д. А. и относно справедливия размер на обезщетението за трите ищци. Така определеното възнаграждение съответства и на защитавания интерес, както и на обема на осъществената работа от процесуалния представител на въззиваемите в производството пред Бургаски апелативен съд, състояща се само в изготвяне на обща въззивна жалба, без нови доказателствени искания и без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения обжалваното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено като правилно. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение