Определение № 2882 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Д. Й., гражданин на Република Турция, чрез пълномощника адв. А. Георгиев, срещу Определение № 2350 от 20.01.2026 г. по адм. дело № 587/2026 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането на чуждия гражданин за отмяна на разпореждане за допускане на предварително изпълнение, инкорпорирано в Заповед рег.№ 4536 ПАМ-4 от 09.01.2026г. на началника на ГПУ- Свиленград. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е приел наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че не е достатъчно административният орган само да посочи правната норма на чл. 60, ал. 1 от АПК, без да изложи мотиви защо е необходимо предварително изпълнение на акта. Счита, че липсата на мотиви към разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК обуславя извод за незаконосъобразност на разпореждането за допускане на предварително изпълнение и съответно - неправилност на обжалваното определение. Отделно от това, намира, че съдът неправилно е счел за неоснователни и по същество оплакванията на чуждия гражданин срещу горепосоченото разпореждане.По изложените съображения иска отмяна на обжалваното определение и вместо него настоящата инстанция да постанови отмяна на разпореждането. Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата. Настоящата инстанция намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Д. Й. за отмяна на разпореждане на началника на ГПУ- Свиленград за допускане на предварително изпълнение на негова Заповед рег.№ 4536 ПАМ-4 от 09.01.2026г., с която на основание чл. 42з, ал.1, т.1 вр. чл.10, ал.1, т.4 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ и чл. 24, §2, б. А от Регламент /ЕС/ 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018г. за изпълзването на Шенгенската информационна система за целите на връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и е приложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане и пребиваване в Република България“ за срок от 5 години, считано от датата на изпълнение на наложената ПАМ "Експулсиране". Съдът е посочил, че съгласно чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. Тези предпоставки според съда в случая са налице, поради което законосъобразно административният орган е допуснал предварително изпълнение на обжалваната заповед. Определението е правилно. Административният съд е обсъдил наличните данни по преписката и въз основа на тях е достигнал до законосъобразен извод за неоснователност на искането за отмяна на разпореждането за допуснато предварително изпълнение. Съдът правилно е приел, че в случая изложените мотиви от административния орган обосновават необходимост от предварително изпълнение на акта. За разлика от случаите, когато законово е предвидено незабавно изпълнение на акта /чл. 44, ал. 4 ЗЧРБ/, в хипотезата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ преценката дали да се допусне предварително изпълнение е предоставена на административния орган, който следва да реши във всеки конкретен случай съобразно данните по административната преписка налице ли са предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно на твърденията в частната жалба, административният орган е мотивирал допуснатото предварително изпълнение, като наличието на опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта е обосновано със съображенията, изложени в предложение рег. № 4536р-603/07.01.2026 г. - лицето е съпричастно към извършването на престъпна дейност на територията на Република България, свързана с незаконно превеждане на чужди граждани през територията на страната. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение