Определение № 80 от 19.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 84/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. К. и К. Д. М. от гр. С. срещу определение № 59/23.10.2008г., постановено по т.д. № 345/08г., с което Върховният касационен съд, ТК, І отд. е оставил без разглеждане молбата им за отмяна на решение № 29/12.04.2007г. по т.д. № 142/2006г. на ВКС, ТК, 5-членен състав. Частните жалбоподатели не са изложили основания за неправилност на обжалваното определение, а единствено доводи, относими по съществото на молбата за отмяна на решението по т.д. № 142/06г. на ВКС. Изразен е “протест” по отношение на съдебния състав, постановил определението по т.д. № 345/08г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови определение за оставяне без разглеждане на подадената молба за отмяна на решение № 29/12.04.2007г. съставът на ВКС е приел, че в молбата за отмяна не са посочени конкретни основания по чл.231 от ГПК /отм./, респ. чл.303 от ГПК, но независимо от това ГПК от 1952г. и от ГПК от 2007г. не предвиждат обжалваемост на актовете на Петчленните състави на ВКС, както и извънинстанционният контрол на същите е недопустим. Определението е правилно. Петчленните състави на ВКС, при действието на ГПК от 1952г. – чл.234, ал.2, се произнасяха по молби за отмяна на решения или определения на тричленните състави на ВКС. Постановените актове в производството по чл.231 и сл. от ГПК /отм./ не подлежаха на инстанционен контрол по реда на касационното обжалване, както и чрез извънредното средство за отмяна на неправилните решения. Решенията и определенията, постановени от петчленен състав, влизаха в сила като необжалваеми от датата на постановяването им, тъй като в йерархично отношение това е съставът на ВКС, чиито актове не подлежат на контрол пред друг орган. С ГПК в сила от 01.03.2008г. ВКС заседава единствено в състав от трима съдии, включително и по молбите за отмяна на решения на ВКС – чл.307, ал.2 от ГПК. По тези съображения решение № 29/12.04.2007г. по т.д. № 142/2006г., постановено по молба за отмяна от ВКС, ТК, 5-членен състав, не подлежи на отмяна по реда на ГПК в сила от 01.03.2008г. По отношение на възраженията срещу съдебния състав, постановил обжалваното определение, съдът констатира, че в производството по т.д. № 345/08г. по допускането и разглеждането на подадената молба за отмяна на основание чл.22, ал.1, т.5 от ГПК не биха могли да участват единствено съдиите, постановили решението, чиято отмяна се иска. Съдиите Н. Х. и Е. М. не са включени в съдебния състав по т.д. № 142/06г., а за наличието на въведеното основание по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК не са изложени конкретни твърдения, извън произнасянето по други дела, актовете по които не се атакуват с подадената молба за отмяна. Следователно не са съществували процесуални пречки за участието на посочените съдии при постановяване на обжалваното определение. Определението на ВКС, ТК, І отд. за оставяне без разглеждане на подадената молба за отмяна е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд