Определение № 44 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4512/2017 г.

Производство е образувано по касационна жалба, подадена от И. Т. Б., А. Т. Ц., И. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б., всички от [населено място] против решение № 1420 от 20.06.2017 година по гр.д. № 4964/2016 година на Софийски апелативен съд, с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД срещу [фирма], [населено място] общо за сумата 10947 лева, съставляващи обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот с обща площ от 3501 кв.м., находящ се в [населено място], кв. Г. с пл. № 3721 в кв. 4 по плана на м. НЗП-Изток”. За разликата до предявения му размер от общо 37670 лева (частичен иск от 150679 лева) искът е отхвърлен като неоснователен. С молба вх. № 1478 от 12.02.2018 година, подадена от И. Т. Б., А. Т. Ц., И. Г. Б., Б. Г. М., М. Г. Б., Б. В. Б. и В. В. Б. е заявен отказ от иска - изявлението е за пълен отказ от иска на основание чл. 2 33 ГПК с молба да бъдат обезсилени постановените по делото съдебни актове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че с оглед направеното изявление на ищците по делото и на основание чл. 233 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено, а постановените въззивно и първоинстанционно решение по спорния предмет на делото обезсилени. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по делото следва да бъдат присъдени извършените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 9783 лева, искане за което е въведено своевременно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение