Определение № 4304 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2877/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Т.-Г. против определение № 817 от 20.02.2025г. по гр.д. № 449/2025г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение №901005 от 23.08.2021г. постановено по гр.д. №481/2020г. на Окръжен съд-Благоевград. Жалбоподателката намира определението за неправилно. Счита, че съдът не е взел предвид, че договорът за дарение, с който М. С. Г. се легитимира като собственик на недвижимия имот, е прогласен за нищожен като привиден с влязло в сила решение и е установено, че прикрива договор за покупко-продажба между Я. В. С. и М. С. Г.. Поради това съдът е достигнал до неправилен извод, че имотът е лична собственост на съпруга на молителката, а не съпружеска имуществена общност, както и че тя не е обвързана от влязлото в сила решение, чиято отмяна претендира. Ответникът по частната жалба М. С. Г. я намира за основателна. Останалите ответници Р. К. Т., Н. К. С., Б. В. В., Р. В. Б. и Я. В. С. не вземат становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Съставът на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд е сезиран с молба за отмяна с правно основание чл. 304 ГПК, подадена от С. Т.-Г.. Предмет на отмяна е влязлото в сила решение №901005 от 23.08.2021г. по в.гр.д. №481/2020г. на Окръжен съд-Благоевград в частта му, с която е потвърдено Решение №5895 от 12.12.2019г. по гр.д. № 495/2017г. на Районен съд-Разлог, а именно: 1/ за уважаване на предявения иск по чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителен по отношение на Р. Т., Н. С., Р. Б. и Б. В. на договор за дарение, сключен с Нотариален акт от 11.11.2008г., с който Я. С. дарява на М. Г. 1/8 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв.м., построена в поземлен имот с пл. № *, включен в УПИ * по плана на [населено място], общ. Разлог, обл. Благоевград; 2/ за допускане на съдебна делба на горепосочената двуетажна масивна жилищна сграда между Р. Т., Н. С., Р. Б., Б. В. и Я. С. и за отхвърляне иска за делба по отношение на М. Г.. Молителката е посочила, че е в граждански брак с М. Г., считано от 05.12.2003г. и идеалната част от делбения имот е съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на съпруга ѝ. Поради това счита, че има качеството на необходим другар в делбеното производство и в преюдициалното такова по чл. 76 ЗН. Доколкото не е участвала в производството, претендира отмяна на постановеното решение. С обжалваното определение молбата е приета за недопустима. Съдът е установил, че молителката Г. не е участвала в съдебното производство по гр.д. № 495/2017г. на Районен съд-Разлог, съответно по гр.д. №481/2020г. на Окръжен съд-Благоевград, но е счел, че в случая не е налице визираната от чл. 304 ГПК хипотеза на необходимо другарство по чл. 216, ал.2 ГПК. По иска по чл. 76 ЗН по отношение на договора, с който Я. В. С. дарява на М. С. Г. идеална част от делбения имот, молителката няма качеството на необходим другар, тъй като дарените по време на брака вещни права са лична собственост съпруга, който ги е придобил - чл. 22, ал.1 СК. По отношение на иска за делба, който е отхвърлен спрямо М. Г., също не е налице необходимо другарство, тъй като дори да поддържа наличие на самостоятелни права върху имота, предмет на делбата, неучаствалото в делбеното производство лице разполага с възможността да предяви самостоятелен иск за делба или иск за установяване на правата си, но не и с правото да иска отмяна на делбеното решение. Съдебните решения по допускането и извършването на нищожната съдебна делба, макар и влезли в сила, не обвързват неучаствалите в делбеното производство съсобственици. Поради това, след като постановеното по делото решение няма сила спрямо молителката по смисъла на чл. 304ГПК, то тя няма качеството на трето лице, разполагащо с правото да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира частната жалба за основателна по следните съображения: Основателни са оплакванията на жалбоподателката, че предходният касационен състав не е разгледал и не е взел предвид изложените от нея твърдения, че договорът за дарение от 2008г., с който съпругът й М. Г. е придобил 1/8 ид.ч. от недвижимия имот, е бил обявен за нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба, както и е допуснато изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС от съсобственика Т. С.; това изкупуване е обезсилено по право поради неплащане на цената и впоследствие е уважен ревандикационен иск на М. Г. против Т. С. за 1/8 ид.ч. от имота. В подкрепа на тези твърдения към молбата за отмяна са приложени решение по гр.д. № 171/2009г. на Районен съд-Разлог и решение по гр.д. № 242/2010г. на Окръжен съд-Благоевград, влязло в сила, от които е видно уважаването на иск по чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 17 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение от 11.11.2008г., сключен между Я. В. С. и М. С. Г. като привиден, прикриващ договор за продажба, валидно сключен между посочените лица - ответници по иска, както на иск по чл. 33, ал.2 ЗС, с който е допуснато ищцата Т. Х. С. да изкупи от ответника Я. В. С. дела му в съсобствеността :1/8 ид.ч. от поземлен имот № *, част от УПИ * в кв. 37 по плана на [населено място], 1/8 ид.ч. от жилищната сграда и плевнята в имота за сумата 1100лв. Приложено е и влязло в сила решение по гр.д. № 903/2011г. на Районен съд-Разлог, с което е уважен ревандикационен иск на М. Г. против Т. С. за 1/8 ид.ч. от имота. В мотивите на решението е прието, че допуснатото изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС е обезсилено по право поради неплащане на цената в срок. Предвид тези влезли в сила решения следва да се приеме за неоснователно застъпеното в обжалвания акт становище, че недвижимият имот е лична собственост на съпруга на молителката М. Г. като придобит по време на брака с договор за дарение. С наведените твърдения и приложените доказателствата молителката установява, че идеалната част от имота е придобита по време на брака на възмездно основание и представлява съпружеска имуществена общност. По този начин е изпълнено законовото изискване на чл. 306, ал.1 ГПК, разяснено с т. 10 на Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК, молбата за отмяна по чл. 304 ГПК да съдържа твърдения за факти, които според молителя обуславят качеството му на необходим другар, който е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, чиято отмяна иска. Поради това молбата за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 76 ЗН се явява допустима. (Приема се в практиката Върховния касационен съд - Решение№ 115 от 23.10.2023г. по гр.д.№ 2383/2023г. на ІІІ г.о., че при предявен иск за нищожност или иск за унищожаване на договор, с който могат да бъдат придобити при условията на съпружеска имуществена общност вещни права, съпрузите са необходими другари и неучаствалият съпруг е обвързан от неблагоприятното за него решение). Тъй като отхвърлянето на иска за делба спрямо съпруга на молителката М. Г. е обусловено от уважаването на иска по чл. 76 ЗН, то е допустима молбата за отмяна и по отношение на тази част от влязлото в сила решение. Преценка на основателността й ще се извърши с решението на съда. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.