Определение № 368 от 06.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1278/2019 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по постъпила частна жалба от В. И. Г. /с предишна фамилия С./ с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, срещу определение № 122 от 06.02.2019 г. по в.т.д. № 51/2017 г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката от 03.12.2018 г., уточнена с молба от 01.02.2019 г., за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата 117 125 лв., представляваща ½ от събраната сума по изп.д.№ 20127190400632 по описа на ЧСИ С. Я., ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на постановлението за възлагане – 14.12.2013 г., на основание чл.422 ал.4 ГПК. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му, по подробно изложени съображения. Насрещната страна – ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор оспорва допустимостта и основателността на частната жалба. За да се произнесе по нея, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице, в срока за обжалване по чл.275 ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК /в този смисъл и мотивите на ТР № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС/. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно нормата на чл.422 ал.4 ГПК, на която се е позовал и въззивният съд при постановяване на обжалваното определение, обратен изпълнителен лист не се издава, ако искът е отхвърлен поради неизискуемост на вземането, както е в настоящия случай. Видно от влязлото в сила решение № 218/02.11.2017 г. по в.т.д.№ 51/2017 г. на АС - Варна, съдът е отменил първоинстанционното решение за установяване на солидарно задължение на двамата ответници за заплащането на сумата 120 116.62 евро – главница по договор за кредит, ведно с лихви и комисионни, само по отношение на жалбоподателката В. И.; като е отхвърлил исковете за ангажиране на солидарната й отговорност по реда на чл.422 ГПК, поради неустановена от страна на банката настъпила предсрочна изискуемост на вземането конкретно спрямо нея. Като е изтъкнал сходни с така изложените съображения, съставът на Варненския апелативен съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Останалите оплаквания в частната жалба касаят отхвърлената с първоинстанционното решение част от исковата претенция и по тях компетентен да се произнесе ще бъде Варненският окръжен съд, в случай, че бъде сезиран по правилата на чл.422 ал.3, вр. чл.245 ал.3 ГПК, като съд, който е постановил решението. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение