Определение № 1213 от 02.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 582/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Д. Попов, пълномощник на Г. Кехайов, срещу Определение №1073 от 21.11.2023 г., постановено по административно дело № 857/2023 г. по описа на Административен съд/АС/ - Хасково, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на Решение №798/30.10.2023 г. по адм. дело №857/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че делото е с материален интерес, противно на приетото от първоинстанционния съд, поради което следва да се присъдят разноските за адвокатски хонорар върху сумата от 19 000 лв. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното определение и да измени постановения съдебен акт, в частта му за разноските, като осъди ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата 2050 лв., представляващи адвокатски хонорар. Препис от частната жалба е изпратена на насрещната страна, като в определения от закона срок не е постъпил отговор по същата. Частната жалба е неоснователна. С Решение №798/30.10.2023 г., постановено по адм. дело №8573/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково е отменено Уведомително писмо с изх.№02-260-6500/3531 от 10.03.2022г. на Зам.- изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта, с която е обективиран частичен отказ за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, пълен отказ за подпомагане по СЗ - ДККП и СЗ - П и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, изпратена е преписката на административния орган и е осъдена ответната страна да заплати разноски по делото, представляващи такива за държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 800 лв. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че направеното възражение от процесуалния представител на административния орган възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което и е осъдил ответната страна да заплати на жалбоподателя сумата от 800 лв., представляваща минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят е подал на 08.11.2023 г. нарочна молба за изменение на съдебното решени в частта за разноските, като е посочил, че претендираният адвокатски хонорар от 2050 лв. е реално заплатен, за което са представени писмени доказателства, както и списък на разноските. Същият е съобразен с материалния интерес на настоящото дело, който е 19 306,62 лв., поради което АС - Хасково е следвало да съобрази разпоредбата на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 /09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По горецитираната писмена молба първоинстанционният съд е постановил оспореното пред касационната инстанция определение, с което на основание чл.248,ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските, тъй като делото е без материален интерес и е с предмет индивидуален административен акт, издаден на основание Закона за подпомагане на земеделските производители. Определението е правилно. При наличие на възражение за прекомерност и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, касационната инстанция намира, че липсват основания за изменение на решението, в частта относно присъдените разноски, които са правилно определени. По изложените съображения и на основание чл. 235 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Пето отделение