Определение № 203 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на В. Х. Т. от гр. Пловдив, чрез процесуалния й представител адв. Омайски, против определение № 4131 от 30.10.2024г., постановено по адм. дело № 712/2024г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата й против заповед № РД – 234 от 09.05.2024г. на кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 99 АПК е отменена заповед № РД – 150 от 28.03.2024г. на кмета на община Брацигово, с която на основание чл. 224а ал. 1 ЗУТ е спряно строителството на строеж „пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда“ с планоснимачен номер 130, изграждаща се в УПИ VI – за индивидуален вилен комплекс, кв. 2, по регулационния план на летовище „[наименование]“, общ. Брацигово, изпълнен в нарушение на разпоредби на ЗУТ и собственост на З. С. Д.. С определение е прекратено и производството по делото. В частните жалби се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 246 АПК. Твърди, че е неправилен извода, че за нея липсва правен интерес от оспорване на заповедта, като напротив посочва, че такъв за нея е налице, тъй като тя притежава вила № 126, която се намира в същия УПИ, в който е вилата, предмет на заповедта. Посочва, че по отношение на вила № 130 няма влезнало в сила разрешение за строеж, тъй като тя го е обжалвала, като същото е отменено със съдебни решения, от една страна, а от друга посочва, че заповедта по чл. 224а ЗУТ е издадена в резултат на множество подадени от нея сигнали за незаконно строителство. Поради това твърди, че за нея е бил налице правен интерес от спиране на строителството, като това е бил единственият начин да се защити от извършващото се незаконно строителство. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кметът на община Брацигово в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС – гр. Пазарджик е приел, че в производството по обжалване на заповед по чл. 224а ал. 1 ЗУТ страни в производството са органът, издал акта и адресатът на същия – собственик или извършител на строежа, чието извършване е спряно. Посочил е, че в случая жалбоподателката е лице, подало сигнал за незаконно строителство до органа, компетентен да спре изпълнението на строежа, която обстоятелство обаче не обосновава качеството на заинтересовано лице н производството, тъй като е приел, че тази заповед не създава задължения за нея. Посочил е, че като подател на сигнала и искане за издаване на заповед по чл. 224а ал. 1 ЗУТ, жалбоподателката е претендирала неблагоприятни последици за трето лице, а не е осъществявала защита на свои права. Поради това е приел, че и с оспорената в това производство заповед, с която се отменя предходната издадена заповед по чл. 224а ал. 1 ЗУТ не се създават за нея благоприятни, нито пък негативни последици, поради и което за нея не е налице правен интерес от оспорването й. Посочил е, че фактът, че е оспореното издаденото разрешение за строеж за вила № 130 е неотносимо към предмета на административното производство по спирането на строежа и не може да обоснове заинтересованост от оспорването на заповедта за спиране на строителството или на тази за отмяната на спирането. По тези съображения е достигнал до извод за недопустимост на оспорването, оставил е жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството по обжалване на заповеди по чл. 224а страни са органът издал акта и адресатите на административния акт - собственик или извършител на строежа/СМР, предмет на преценка за законност/. Съответно при отмяна на такава заповед по реда на чл. 99 АПК, при съдебно оспорване или в случаите на чл. 224 ал. 4 ЗУТ, заинтересовани от оспорването са пак посочените по – горе лица, тъй като това са лицата, за които тези заповеди създават задължения и съответно чиито права са засегнати от издадения административен акт. В случая съответен на закона е извода на съда, че жалбоподателката В. Т., макар и собственик на вила № 126 в същия УПИ, не е от този кръг лица, за които е признато право да оспорват или участват като заинтересовани страни при обжалването на заповед по чл. 224а ал. 1 или по отмяната й. Правилен е и извода на съставът на АС – гр. Пазарджик, че фактът, че жалбоподателката оспорва разрешението за строеж, въз основа на което са се извършвали строително – монтажните работи, както и фактът по представените в настоящата инстанция доказателства за отмяна на това разрешение за строеж с окончателно съдебно решение, са неотносими към настоящото производство и към признаването на качеството заинтересовано лице, съответно право на жалба срещу заповедта за отмяна на издадената заповед по чл. 224а ал. 1 ЗУТ. Това е така, тъй като законодателят в чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ е предвидил специални правила и условия за определянето на кръга на заинтересованите лица при оспорване на разрешението за строеж, като наличието на такова качество и право на жалба срещу разрешението за строеж, не обосновават заинтересованост при оспорване на заповедта по чл. 224а ал. 1 ЗУТ или актът по нейната отмяна. Неоснователно е и възражението, че жалбоподателката има правен интерес от оспорване, тъй като е подавала множество сигнали за незаконно строителство и именно по неин сигнал е издадена заповедта по чл. 224а ал. 1 ЗУТ. Това не обосновава пряко и непосредствено засягане на нейни права или интереси, тъй като заповедта не създава задължения за нея, както правилно и приел и съдът в оспореното определение. Като подател на сигнал с искане за издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ жалбоподателката претендира неблагоприятни последици за трето лице, а не осъществяват защита на собствени права. Посоченото, както и обстоятелството, че ЗУТ не предвижда задължение на компетентните органи за произнасяне по искания за издаване на акт за спиране изпълнението на незаконни строежи, а в тези случаи административният орган действа служебно, обосновава липсата на задължение за административния орган за произнасяне по искането, поради което за подателя на сигнала не е налице правен интерес от оспорване на издаден акт в производството по чл. 224а ал. 1 ЗУТ – положителен или отрицателен – отказ – включително и в настоящата хипотеза при отмяна на издадена заповед по чл. 224а ал. 1 ЗУТ. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, макар и искането на ответника по касация за присъждане на разноски да е основателно, то същото не следва да бъде уважено, тъй като се претендират такива за юрисконсултско възнаграждение, а представителство от юрисконсулт не е осъществено по делото, като представено писмено становище също не е изготвено и не са представени доказателства да е изготвено от юрисконсулт, а същото е подписано от ответника кмета на община Брацигово. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,