Решение № 8180 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2008 г.

Решение № 8180 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12858/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби: първата - подадена от адв. Д. К. Н., като пълномощник на Ж. П. В. от гр. Х., М. Т. Н. от гр. П., Р. Х. Г. от гр. П., Д. С. К. от гр. К., Н. С. Г. от гр. П., Н. А. Г. от гр. П., Н. Р. Н. от гр. П. и З. Н. Н. от гр. П., а втората - от Началника на ОСЗГ (сега ОСЗ) - гр. Х., против решение № 125/29.07.2008 г., постановено от Хасковският административен съд, 6-ти състав, по адм. д. № 52/2008 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и се процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожно Решение № 36 С (7.04.2006 г. на ОСЗГ) гр. Х. и е върнал преписката на ОСЗГ - гр. Х. за произнасяне по нея при спазване на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателката П. Т. Б. от гр. К. твърди, че тя е наследница на Т. Г. Д. (по мъж Д.), починала през 1964 г., заедно с лицата Д. Х. П., Н. Т. Д., Л. Т. С., Ж. В., като наследница на С. К., М. Т. К., Р. Х. Г., Д. К. и Н. Г., като наследници на С. А. К., Н. А. Г., Н. Р. Н. и З. Н. Н. През 2005 г. един от наследниците, а именно Д. П. бил предявил иск против ОСЗГ - гр. Х. за признаване правото на възстановяване на собствеността върху редица зем. земи, въз основа на който било образувано гр. д. № 901/2005 г. по описа на РС - Х. С решение от 27.02.2006 г. постановено по това дело, РС уважил изцяло претенциите на наследниците, като признал правото им на възстановяване на зем. земя в размер близо на 200 дкр., всички в землището на гр. Х. Жалбоподателката случайно узнала, че с Решение № 36С (7.04.2006 г. на ОСЗГ - гр. Х., наследниците на Т. Д. получили за земята обезщетение от 121 036 поименни компенсационни бонове, съразмерно на оценката на земята от 121 036 лева. Жалбоподателката твърди, че всъщност наследниците: Ж. К., като наследница на С. К., М. Т. К., Р. Х. Г., Д. К. и Н. Г., като наследници на С. А. К., Н. А. Г., Н. Р. Н. и З. Н. Н., били получили цялостното обезщетение за възстановените земи. Във връзка с това П. Б. оспорва пред съда процесното решение като нищожно със довода, че предшествуващите го решения, на основание на което то е издадено, не са и били съобщени, не са влезли в сила и тя е била лишена от възможността да защити правата си. Съдът, въз основа на представените доказателства е направил следните изводи: Жалбата е редовно подадена от лице с правен интерес. От данните по приложеното като доказателство гр. д. № 901/2005 г. на РС - Х. е установено, че жалбоподателката е наследник на Т. Г. Д. - приложено е у-ние за наследници на Т. Г. Д. с № 131/2005 г. Искът е бил уважен. Съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ, подаденото от един от наследниците заявление ползва и всички останали. Така представеното пред РС удостоверение за наследници не е било оспорено и е прието за валидно доказателство за кръга на наследниците на общата наследодателка. Именно то е било посочено като доказателство за кръга наследници на наследодателката Д. от Д. Х. П. пред ОСЗГ - Х. при подаване на искането с вх. № 690/30.03.2006 г. по реда на чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Следователно по аргумент от чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че П. Б. е била участница в развилото се административно производство. При разглеждане на жалбата по същество е приел, че тя е основателна. Оспореният адм. акт - решението на ОСЗГ е издадено на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ. Този акт следва да се издаде на основание влязло в сила решение на ОСЗГ по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, но по делото липсват данни (въпреки задължението на адм. орган да комплектова преписката, както и въпреки разпореждането на съда от 6.03.2008 г.) за влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, като такива не са представени от адм. орган и в съд. заседание. От своя страна решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ се издава въз основа на влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Данни за такива влезли в сила решения няма, с оглед на което оспореното решение е нищожно. В първата касационна жалба се правят доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че жалбоподателката П. Т. Б. не е наследник на Т. Г. Д. и уние № 131/12.01.2005 г. е издадено при невярно деклариране на родствените връзки, като неправилно са вписани наследниците на Н. Д. Д. като наследници на Т. Г. Д., което е установено от представеното писмо от община - Х., при което подадената от нея жалба е процесуално недопустима и производството по нея е следвало да бъде прекратено. То е и неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не е преценил всички доказателства по делото и не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. С молба вх. № 690/30.03.2006 г. до ОСЗГ - гр. Х. е представено решение № 9/27.02.2006 г. по гр. д. № 901/2005 г. на РС - Х. и удостоверението за наследници № 131/12.01.2005 г., като е заявено желание за обезщетяване с компенсационни бонове. В случая съдебното решение е представено в ОСЗГ след влизане в сила на плана за земеразделяне на землището на Х. и поради липса на остатъчен фонд за обезщетяване, собственикът е следвало наследниците да бъдат обезщетени при условията и по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ (съгласно чл. 14, ал. 8 от ЗСПЗЗ). В касационната жалба на ОСЗГ се прави довод, че компетентният съд, който да се произнесе по спора е РС, а не административният, тъй като е приложима хипотезата на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Тъй като решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не е обжалвано, е издадена и депозитарна разписка, получена на 30.05.2006 г. от наследниците на Т. Д., като е представено актуално удостоверение за наследници от 16.05.2006 г., съгласно чл. 19в, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В същото удостоверение липсва жалбоподателката. Удостоверението за наследници е документ, който се издава от Общинската администрация и ОСЗГ не носи отговорност за удостоверените в него обстоятелства. ОСЗГ се е съобразила с вписаните в него лица и е връчила на тях депозитарната разписка. Ответната страна П. Т. Б., чрез пълномощника си - адв. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са частично основателни. Решаващият съд не е указал по реда на чл. 171 ал. 4 на касационните жалбоподатели, че не сочат доказателства за това дали са издавани и други решения на ОСЗГ по чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 18ж, ал. 1 и 2 и чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Това е било необходимо, като се сочи и друго решение 35С (7.04.2006 г. Освен това не са изложени подробни мотиви относно всички писмени доказателства (вкл. писмото на община Х. от 1.07.2008 г. заедно с приложените към него официални документи) установяващи наследствени правоотношения, като се има предвид, че представените различни удостоверения за наследници са с различно съдържание. В тази връзка не са обсъдени подробните доводи на страните. Тези въпроси са от съществено значение за преценка дали са били налице основанията по чл. 147, ал. 1 АПК. Налага се извод, че обжалваното решение се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни, по следните съображения: Неоснователен е доводът на ОСЗГ в касационната жалба, че компетентният съд, който следва да се произнесе по жалбата РС, тъй като производството не е както се твърди от касатора по чл. 19, ал. 8, а е по чл. 19, ал. 17. Производството по жалбата срещу решението по чл. 19, ал. 17 се разглежда от административният съд, а предпоставка за издаването на решението по чл. 19, ал. 17 е влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, производството по жалбата срещу което е подсъдно на РС. Съдът не е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в недаване на указания на страните да представят доказателства за наличието на решения на ОСЗГ, предхождащи решението по чл. 19, ал. 17, тъй като е дал такива в съдебното заседание на 6.03.2008 г. и е изискал надлежно заверени и пълни преписките във връзка с обжалваното решение и по заявление вх. № 51124/24.02.1992 г. Съдът обаче е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, в нарушение на чл. 12 и чл. 235 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Допуснал е и нарушение на чл. 193 и сл. от ГПК. По делото са приложени четири у-ния за смъртта и наследниците на Т. Г. Д., които са с противоречиви данни, като в две от тях жалбоподателката е посочена като наследник, а в останалите две - не е вписана като такава. Удостоверенията, в които е вписана като наследник са: № 1047/24.02.1992 г. и № 131/12.01.2005 г., а удостоверенията, в които не е вписана като наследник са: № 1734/16.05.2006 г. и № 1260/21.03.2008 г. Жалбоподателката със самата жалба е приложила у-ние № 1734/16.05.2006 г., което видно от съдържанието и, оспорва. Това удостоверение е оспорено и в съд. заседание на 28.03.2008 г., но съдът неоснователно не е открил производство по оспорването, независимо, че и в административното производство е допустимо оспорването на официален документ по реда на чл. 193 и сл. от ГПК. Настоящите касатори, като заинтересовани страни в производството пред административния съд са поддържали становище, че производството по делото е процесуално недопустимо, тъй като жалбоподателката не е наследник на Т. Г. Д. и няма правен интерес от оспорване на процесното решение на ОСЗГ, както и че същата не е участник в адм. производство по издаването на оспореното решение на ОСЗГ. Твърдели са също, че издаденото удостоверение № 131/12.01.2005 г. г. на Община Х. за смъртта и наследниците на Т. Г. Д., в което като наследница е посочена жалбоподателката е с неверни данни. Съдът, без да открие производство по оспорване на издадените удостоверения за смъртта и наследниците на Т. Г. Д. е започнал да събира доказателства за родствените връзки на лицата, посочени в удостоверение № 131/12.01.2005 г., но такива са били събрани само за част от тези лица. Във връзка с изискани от съда от Община - Х. доказателства, общината е изпратила писмо изх. № 11-36-25/01.07.2008 г., към което е приложила актуално удостоверение за наследници № 2884/01.07.2008 г. на Т. Г. Д.-вдовица, в което не е вписана жалбоподателката П. Т. Б. като наследник. В същото писмо са изложени следните данни: В приложеното актуално удостоверение за наследници на Т. Г. Д., родена 1877 г. и починала 1964 г., са посочени законните и наследници. Установено е, че издаденото удостоверение за наследници № 131/12.01.2005 г. по молба на Д. Х. П. е съдържало невярна информация за наследниците на Т. Д., като в подточка 3 е посочен за наследник Н. Д. Д., починал 1930 г. При издаването на това удостоверение не са били открити данни за Н. Д. Д. в регистрите на населението и данните са описани по молбата-декларация на Д. Х. П. В последствие, при издаването на следващото удостоверение по молба-декларация от С. З. К. са открити данните за посочения Н. Д. Д., който според регистрите на населението е бил с имена К. Д. Д., роден през 1882 г. и е починал на 11.07.1931 г. в Х., като в акта за смърт е посочено, че майка му е починала с неизвестни имена. В момента на смъртта му Т. Д. е била жива и ако е вярно твърдението в молбата декларация от Д. Х. П., тя би следвало да е записана като негова майка. Също така е видно от датите на раждане на Т. Д. - 23.06.1877 г. и годината на раждане на К. Д. Д. - 1882 г., че те не могат да бъдат майка и син. Поради така изложените фактически данни К. (Н.) Д. Д. и неговите наследници са изключени от кръга на законните наследници на Т. Д. Видно от мотивите на решението, съдът изобщо не е разглеждал и преценявал представените по делото доказателства относно релевантното за спора обстоятелство дали жалбоподателката П. Т. Б. е наследник на Т. Г. Д., във връзка с допустимостта на производството и наличието на правен интерес за същата да оспорва решението на ОСЗГ в качеството и на наследник на Т. Д., нито е отговорил на доводите на страните във тази връзка. Задоволил се е само да каже, че понеже удостоверение № 131/2005 г. за наследниците на Т. Д. било приложено по гр. д. № 131/2005 г. в производството по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в което фигурирала жалбоподателката като наследник, а съгласно чл. 14 от ППЗСПЗЗ подаденото от един наследник заявление ползва и останалите. Съдебното решение също има сила спрямо всички наследници. Кръгът на наследниците се доказва именно с у-нието за наследници. Именно то е било представено и пред ОСЗГ и следователно жалбоподателката е била участница в развилото се административно производство, поради което е активно легитимирана да подаде и жалба срещу решението на ОСЗГ и в настоящото производство. Вярно е, че подаденото заявление от един наследник ползва и всички останали, но само когато те се легитимират като такива. В настоящият случай е налице спор между наследниците относно наследствените права на Петрана Тодорова Бешикова, който спор съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 4 като спор за материално право не може да се разреши в съдебно-административното производство, а следва да се разгледа по общия исков път. В съдебно-административното производство обаче съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на жалбата, а в конкретния случай правният интерес на жалбоподателката се обосновава с качеството и на наследник на Т. Г. Д. и съдът следва да се произнесе относно това кое от представените удостоверения следва да възприеме като годно писмено доказателство, удостоверяващо или не това право, като прецени доказателствената сила на представените пред него удостоверения за наследници. В съдебно-административното производство се преценява само доказателствената сила на представените официални документи и същите могат да се оспорват по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, а споровете за материални права се разглеждат по общия исков ред. Съдът е бил длъжен да прецени кое от представените удостоверения за наследници е с доказателствена сила и съответно на този си извод - да прецени допустимостта на производството. Какъвто и извод да направи във връзка с това административният съд, той не е пречка заинтересованата страна да установи правото на наследяване по общия исков ред. В съдебно-административното производство съдът преценява дали представените документи са годно писмено доказателство, издадено по съответния ред и истинността на отразените в тях факти, във връзка с доказването на легитимацията на жалбоподателката като наследник, а не се произнася по отношение на спора между наследниците. Решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение във връзка с искането за откриване на производство по оспорване на у-нието за наследници и за излагане на мотиви във връзка с процесуалната допустимост на жалбата, свързано с него. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,