Определение № 29 от 29.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 723/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 във връзка с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на А. Й. Х. за допълване на определението с произнасяне по частната и жалба срещу определение № 389 от 07.02.2020 г. по в.гр.д. № 1171 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената молба от 22.11.2019 г. за изменение на решение № 2267 от 17.10.2019 г., постановено по в. гр.д. 1171 по описа на 2019 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските. Молителката счита за неправилен извода на въззивния съд, че адвокатското възнаграждение е прекомерно и не отговоря на фактическата и правна сложност на делото. Пред въззивната инстанция за първи път са били приети значителни по обем писмени доказателства и са разпитани още трима свидетели, което е усложнило защитата срещу въззивната жалба. Смята също за несъобразено обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение включва дължимия ДДС. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде присъден пълният размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът по молбата С. А. Е. я оспорва и моли настоящата инстанция да я остави без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е основателна, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по съединеното дело, образувано по частната жалба на молителката. Ето защо настоящата инстанция трябва да разгледа частната жалба на молителката по същество. Тази частна жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Софийският апелативен съд е приел, че въззивното производство е било образувано по жалба на ответника по конститутивен иск с цена от 85 473,20 лева, при която минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция е 3094,20 лева. Счел е, че предвид сложността на делото и извършените процесуални действия, проведени в едно заседание, адвокатското възнаграждение над 4000 лева е прекомерно, поради което е оставил без уважение молбата на А. Х. за изменение на решението от 17.10.2019 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение до пълния размер от 9 600 лв. Софийският апелативен съд не е съобразил, че С. Е. е представил към въззивната си жалба писмени доказателства и е поискал те да бъдат приети, като бъдат допуснати до разпит още трима свидетели. Доказателствените искания на ответника са наложили пълномощникът на ищцата да изложи подробни съображения защо не следва да бъдат уважени. След като писмените доказателства са били приети, а свидетелите са били допуснати до разпит, пълномощникът на ищцата е взел становище по съществото на писмените доказателства и е поставял въпроси на свидетелите. Всички тези процесуални действия на пълномощника на ищцата сочат, че въззивното производство, макар да е протекло само в едно публично заседание, е било от фактическа и правна сложност, която не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение до неговия минимум. Ето защо обжалваното въззивно определение следва да бъде отменено и на частния жалбоподател трябва да бъде присъдена допълнително сумата от 5 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение