Определение № 163 от 20.02.2014 г. на ВКС по д. № 6596/2013 г.

П. е по чл.274, ал.2, вр. с 248, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. С. срещу въззивното определение на Апелативен съд С. от 11.04.13 г. по гр.д. №3169/12 г., с което е изменено въззивното решение по делото за разноските, като те са присъдени в размер на 8 200 лв., наместо първоначално присъдените с решението 3230 лв. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като представеното адвокатско пълномощно не доказва плащане на присъдените разноски от ищцата на адвоката й. Пред въззивният съд е направил възражение за прекомерност на възнаграждението по чл.78, ал.5 от ГПК, което поддържа и в частната жалба. Ответницата по частна жалба Ц. Д. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба намира следното: В ТР №6/6.11.13 г. ОСГТК, т.1 и 3 е посочено: Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение..... При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая в договора за правна помощ сумата от 8 200 лв. е отразена като уговорена и платена. В тази част договорът е с характер на разписка и първото от оплакванията на частния жалбоподател е неоснователно. Второто от оплакванията е частично основателно – при намаляване размера на разноските за адвокатски хонорар поради прекомерност, съдът не е обвързан от трикратния размер по пар.2 от Наредба №1/04 г., както неправилно е приел въззивният съд, а е свободен да намали разноските до минималния размер. В случая, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, според ВКС разноските следва да се намалят до размер на 4 000 лв. Обжалваното въззивно определение, с което разноски са присъдени над този размер следва да бъде отменено и искането за разноски - отхвърлено, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК. В останалата част, с която искането е уважено до размер на 4 000 лв., обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение