Определение № 299 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2154/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. от [населено място], срещу определение № 3115 от 14.10.2013 г. по гр.д. № 2307/2013 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на производството по адм. дело № 1819/2013 г. по описа на Върховен административен съд. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. В писмен отговор ответната страна - Агенция „Митници”, [населено място] изразява становище за недопустимост на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат се подават частни жалби в два случая - когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването му е изрично предвидено в закона. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. Определението на съда, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото не е акт прекратяващ производството по делото. Не е предвидено изрично и самостоятелното му обжалване. Правилността му се преценява при проверка правилността на постановеното по делото решение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.