Определение № 7154 от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5721/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Е. К. от град Балчик против определение № 435/18.03.2025г., постановено по административно дело № 100/2025г. по описа на Административен съд-Добрич, с което жалбата й срещу решение от 09.01.2025 г. на тръжната комисия, определена със заповед №Т-РД-16-213/02.12.2024 г. министъра на туризма, с което тя не е допусната до участие в търга и е прекратена процедурата по провеждането на търг с явно наддаване за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ обособена част от крайбрежната плажна ивица, представляващ морски плаж "Свети Влас – централен" и производството по делото е прекратено. Твърди се, че определението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Според частната жалбоподателка съдът неправилно е приел, че решението на тръжната комисия не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и се позовава на принципа за обща обжалваемост на административните актове, прогласен в чл120 от Конституцията. Моли за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по него. Ответникът по частната жалба- министърът на туризма, я оспорва в подадения писмен отговор и моли определението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение от категорията на посочените в чл.229, ал.1, т.1 от АПК, от активно легитимирано за това лице, за което постановеното определение е неблагоприятно и в установения от чл.230 АПК преклузивен срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административен съд-Добрич е образувано по жалба на В. Е. К. от град Балчик срещу решение от 09.01.2025 г. на тръжната комисия, определена със заповед №Т-РД-16-213/02.12.2024 г. министъра на туризма, с което тя не е допусната до участие в търга и е направено предложение до министъра на туризма да се проведе нов търг или да се прекрати процедурата за отдаване под наем на морски плаж "Свети Влас – централен". За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото, съдът е приел, че това решение не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, който подлежи на самостоятелно обжалване. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. Касационната инстанция споделя изцяло изложените от съда подробни съображения в тази насока, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл.221, ал.2, предл. последно във връзка с чл.226 от АПК препраща към тях. В настоящата хипотеза се касае за тръжна процедура за отдаване под наем на морски плаж. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.5 от ЗУЧК отдаването под наем се извършва чрез търг при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, доколкото с този закон не е предвидено друго. Съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ППЗДС търгът се провежда по реда на глава пета и приключва със заповед на министъра, на областния управител или на ръководителя на ведомство, с която се определят лицето, спечелило търга, и наемната цена или със заповед за прекратяване на процедурата в хипотезата на чл.46 от ППЗДС- при възникване на обстоятелства, които правят невъзможно откриването на търга или неговото приключване. Именно крайният акт, с който приключва тръжната процедура, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и същата може да бъде обжалвана от заинтересуваните участници в търга. В ал.5 на чл.21 изрично е посочено, че не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове, каквото е и решението на тръжната комисия, с която определен участник не се допуска до участие в търга или решението на министъра да бъде предложено да издаде заповед за провеждане на нов търг или за прекратяване на процедурата. Ето защо в пълно съответствие със закона административният съд правилно е приел, че в настоящия случай липсва годен за оспорване административен акт, тъй като решенията на тръжната комисия имат характеристиките на актове по смисъла на чл.21, ал.5, предл.І от АПК. Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател, че определението е постановено в противоречие с чл. 120 от Конституцията на Република България. Възможността за обжалване на всички актове на администрацията, гарантирана с цитираната норма на Конституцията се прилага при спазване на приложимите процесуални правила и само в случай, че тези актове „засягат“ гражданите и юридическите лица. Актовете по чл.21, ал.5 от АПК, които са част от процедурата, не подлежат на самостоятелно оспорване, тъй като правните последици възникват от крайния акт, с който се приключва процедурата. Именно при оспорване на този краен акт заинтересуваните участници могат и следва да направят всички свои възражения относно законосъобразността на процедурата. Мотивиран така и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение,