Определение № 50193 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1549/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ за изменение на основание чл. 248 ал. 1 ГПК на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с осъждане на насрещната страна – Фонд за гарантиране на влоговете в банките да му заплати разноски за касационното производство в размер на 3 543,62 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 ЗА. Ответникът по молбата Фонд за гарантиране на влоговете в банките, я е оспорил с искане същата да бъде оставена без уважение по съображения за недължимост на претендираните разноски. Настоящият състав на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение намира молбата за допустима, но неоснователна. Видно от данните по делото, касационното производство е било образувано по подадена от фонда касационна жалба срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд по т.д.№999/21 г. Срещу касационната жалба е подаден писмен отговор от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, в който след излагане на съображения за недопускането й до касационен контрол и за нейната неоснователност са направени съответните искания, включително за присъждане на разноски в настоящото производство. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение №50473/08.09.2023г. настоящият състав е отказал да допусне по подадената касационна жалба на ФГВБ обжалване пред касационната инстанция на въззивното решение. В мотивите на съдебния акт е констатирано,че към отговора на касационната жалба, както и до постановяването на определението, не са представени доказателства за понесени от адвокатското дружество разноски. Последното е представило едва с молбата по чл.248 ГПК копие на списък на разноски, с поставен върху него печат на Софийски апелативен съд с вх.№15194/07.07.2022г., съдържащ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.3 ЗА. Приложено е към молбата и копие на договор с адв.С. С., подала отговора на касационната жалба, в който е посочено,че адвокатско възнаграждение не се дължи от доверителя Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ на основание чл.38 ал.1 т.3 ЗА. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира,че молбата по чл.248 ГПК не следва да бъде уважена. В подадения отговор на касационната жалба липсва искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Към него не е бил приложен нито списък на разноски, нито представеният едва с молбата договор за правна помощ, визиращ посочената разпоредба, който, видно от датата върху него, би следвало да е бил налице към момента на входиране на отговора на касационната жалба. Липсва препратен на касационната инстанция от деловодството на САС оригинален списък на разноски, поради което не може да бъде направен обоснован извод,че такъв е бил представен своевременно, съгласно изискването на чл.80 ГПК. Дори да се приеме,че страната не е пропуснала преклузивния срок да иска изменение на постановеното от състава определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, на същата такива не биха могли да се присъдят по посочения ред, доколкото адвокатското дружество не е „юрист“ по смисъла на чл.38 ал.1 т.3 ЗА, ползващ услугите на друг такъв, а юридическо лице /чл.57 ал.1 ЗА/ към което, видно от приложеното към делото пълномощно /л.48 от т.д.№999/21г. по описа на САС/, адв. С. упражнява дейността си, поради което следва да се приеме,че правоотношенията им се подчиняват на специалните разпоредби на чл.76 и чл.77 ЗА, изключващи общата такава по чл.38 ЗА. Поради изложеното, молбата на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Търговска колегия Второ отделение