Определение № 275 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4555/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищцата Р. Л. П., чрез процесуалния си представител адв.Р. Р., срещу определение №18113/26.09.2025г., постановено по в.ч.гр.д.№8388/2025г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение №27808 от 27.06.2025г., постановено по гр.д.№4222 по описа за 2025г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на касаторката да бъде освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавна такса по делото. Обосновават се предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по два въпроса, които според касатора са от значение за точно прилагане на закона, както иза развитието на правото.Въпросите са следните: 1/При преценка за основателност на молбата за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, следва ли съдът да вземе предвид и допълнително изложените в писменото искане обстоятелства, доказателства и твърдения; 2/Всяко констатирано несъответствие между декларираните данни и служебно установените такива от съда ли представлява основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, или само когато това несъответствие е съществено и сочи по несъмнен начин за наличие на средства за плащане на таксата. Твърди се и очевидна неправилност на обжалваното определение. Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че производството пред СРС е образувано по искова молба с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от П. С. П. и А. С. П. срещу Р. Л. П. за сумата от 28 164лв.-главница и 7 100лв. - лихва за забава.Ответницата е предявила насрещен иск срещу ищците по първоначалните искове за сумата от 25 000 лв. за извършени подобрения в описания недвижим имот и 35 400лв.-обезщетение за лишаване от ползване. С разпореждане от 16.05.2025г. СРС е оставил без движение исковата молба с указания към ищцата по насрещната искова молба да представи доказателства за заплатена държавна такса по сметка на СРС в размер на 2 416лв. С молба от 22.05.2025г. ищцата е поискала освобождаване от държавна такса поради липса на средства, като е посочила, че получава пенсия от около 300 лв., предстои извършване на медицинска интервенция, притежаваното от нея недвижимо имущество е съсобствено с трети лица и е предмет на съдебни спорове, наложен е и запор върху банковите й сметки и върху пенсията, който в момента не се изпълнява, тъй като доходът й е несеквестируем.Представена е и декларация за материално и гражданско състояние, в която ищцата е декларирала, че получава пенсия в размер на около 300 лв., не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност, не е в граждански брак, притежава жилище от 60 кв.м. в [населено място], не притежава МПС, нито дялове и акции в търговски дружества, не притежава парични влогове, страда от заболяване, което изисква месечни разходи в размер на 200лв., член от семейството й страда от заболяване, чието лечение изисква разход в размер на 4 000 2 лв.Ищцата е посочила също, че й предстоят оперативни интервенции.Представена е и извадка от Агенция по вписванията. С разпореждане от 23.05.2025 г. съдията-докладчик е разпоредил да се изискат справки от ТД на НАП относно получаваните от ищцата доходи през последните 6 месеца, от СДВР-отдел „Пътна полиция“ относно регистрирани на нейно име МПС, от БНБ-справка за регистрирани на нейно име банкови сметки, справка за актуален работодател, за получаваните пенсии през последните 6 месеца.Видно от изисканите от първоинстанционния съд служебни справки ищцата е разведена, пенсията й е в размер на 307.0 лв., като за два от месеците е получила добавки съответно от 100 лв. и 50 лв. няма данни за сключени трудови договори, за подавани осигурителни декларации и за подадена ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2024г.Собственик е на лек автомобил „Фиат“ от 19.04.2004 г. и е титуляр на разплащателни сметки към „ПИБ“ АД, Банка „ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД, върху които има наложени запори.От справката от АВп е видно, че лицето притежава ПИ в [населено място] и в [населено място], отдава под наем земи в землището на [населено място], общ. Л. и [населено място], общ. С., налице са и вписвания за извършени разпоредителни сделки. При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че в подадената от ищцата декларации не са посочени притежаваните от нея банкови сметки, които следва да се разглеждат като хипотези на банкови влогове /арг. чл.6, ал.1 и ал.5 от Наредба № 3/18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти/, а е заявено изрично, че няма такива.Посочил е, че наличието на запор не заличава сметката.Не е посочен и притежаваният автомобил, а изрично е отбелязано, че няма МПС.Изложеното може да породи обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените обстоятелства, като лицето само ограничава възможността на съда да извърши обективна преценка на неговото лично, здравословно и имуществено състояние и да формира извод, съответстващ на реалното имуществено състояние и основателността на молбата.Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК вр. чл.278, ал.4 ГПК е препратил към тях.Приел е за неоснователни изложените в частната жалба доводи, че в декларацията по образец липсва изрично посочване на разплащателни сметки, тъй като в документа е предвидена графа „Други обстоятелства“, в която в свободен текст деклараторът би могъл да опише всички относими към имущественото му състояние обстоятелства, както и да представи доказателства за декларираните обстоятелства.При констатирани несъответствия между някои декларирани обстоятелства и установените от извършените служебни справки, които дават основание за обосновано предположение за недобросъвестно поведение без значение е какво е фактическото състояние на имуществото, което не е посочено в декларацията. Отказът от освобождаване от заплащане на държавна такса е постановен поради наличие на основателно съмнение за достоверността на декларираните данни, а не поради преценка на семейното, здравословното и имущественото състояние на лицето, за което не може да се извърши обоснована преценка въз основа на реалното състояние на релевантните обстоятелства.Прието е още, че не са налице и данни във връзка с декларираното здравословното състояние на ищцата.Приети са за неоснователни и оплакванията, че съдът е следвало да укаже на страната да отстрани констатираните несъответствия, тъй като ищцата е декларирала липса на банкови сметки и МПС, при което съдът не е длъжен да дава указания, а разминаването в данните е установено от извършените служебни справки, в които се съдържа достатъчно информация и не е необходимо ищцата да посочва допълнителна такава. При служебна проверка настоящия съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 от ГПК.Обжалваното определението е валидно и допустимо. Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай жалбоподателят е формулирал два правни въпроса, но не е обосновал допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК, което е формално основание въззивното определение да не бъде допускано до касационно обжалване по тях. Неоснователен е доводът, че обжалваното въззивно определение е явно неправилно. В постоянната си практика ВКС приема, че по молбата за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, които са от значение за възможността да се изпълни задължението за заплащане на държавна такса/разноски по делото/. След като извърши горната преценка съдът следва да я съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата се държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да я заплати – изцяло или частично. В този смисъл са: определение 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/2013г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 603/25.05.2014 г. по ч.т.д.№2139/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 686/12.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 7091/2014г. на ВКС, І г.о.,определение № 66/12.02.2016г. по ч.гр.д.№136/2016г. на ВКС, ІV г.о и др. Въззивният съд изцяло се е съобразил с посочената съдебна практика, постановявайки обжалваното определение – взел е предвид данните за имущественото и здравословно състояние на жалбоподателя, съдържащи се в представената декларация за материално и гражданско състояние, въз основа на които е формирал извод за неоснователност на направеното от лицето искане за освобождаване от задължението му да заплати държавна такса по предявения насрещен иск. Предвид горното, съдът