Определение № 415 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 437/2014 г.

Постъпили са две молби, от двете страни по делото. Първата е с вх.№ 3284 от 2.04.2014г. и е подадена от адвокат П. – в качеството й на процесуален представител на ответника В. С. Ж.. Тя е с правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в диспотизива на определение № 239 от 31.03.14г., с което са определени дължимите разноски за адвокатско възнаграждение. Пред вид правното основание, въз основа на което са присъдени – чл.38 от Закона за адвокатурата молителката счита, че в диспозитива като получател вместо погрешно записаното име на ответницата В. С. Ж. следва да бъде името на адвокат Д. П. П.. Втората молба е с вх. № 5006 от 30.05.2014г. и е подадена от С. А. К.- Х. – частен жалбоподател по делото. Тя е с правно основание чл.248 от ГПК, с искане да бъде изменено постановеното от ВКС определение № 239 от 31.03.14г., с което са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 850лв., като бъдат намалени и присъдени такива до размер на 200лв. Възраженията са, че съдът е следвало да определи разноски само за образуваното пред него частно производство, а не общо за производството по отмяна, което е предмет на друго дело /гр.д.№ 5473/13г./, както и че разноските са определени без да й е изпратено съобщение на основание чл.248 ал.2 от ГПК и предоставена възможност за становище. Противната страна по първата молба /която е уведомена за постъпилата молба с оглед изискването на чл.247 ал.2 от ГПК/ - не е изразила становище. Според противната страна по втората молба /която е уведомена за постъпилата молба с оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК/ - молбата е недопустима поради просрочие. Молбата е подадена на 16.05.2014г., при постановен от съда акт на 31.03.2014г./т.е.след изтичане на преклузивния едномесечен срок/. Ако съдът прецени молбата за допустима, изразява становище за неоснователност на същата. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Със свое определение № 239 от 31.03.14г. ВКС е допълнил определение № 96 от 31.01.14г.по ч.гр.д. № 437/14г.на ВКС като е осъдил С. А. К.- Х. заплати на В. С. Ж. сумата от 2 850лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. По молбата с правно основание чл.247 от ГПК: Видно от мотивите на постановения акт – адвокатската помощ е осъществена при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/, като дължимото адвокатско възнаграждение е определено от съда в минимума, по Наредбата за адвокатските възнаграждения. В тези случаи /по чл.38 ал.2 от ЗА/ - възнаграждението се присъжда в полза на адвоката, защото той е осъществил правната помощ безплатно, страната не е заплащала и съответно не на нея се дължи сумата. Независимо, че тези обстоятелства са посочени в мотивите, в диспозитива съдът е присъдил сумата в полза на страната. Налице е несъответствие, което е в резултат на допусната от докладчика по делото грешка. Същата следва да бъде поправени по реда на чл.247 от ГПК, тъй като е от значение за пълномощника и промяната не би се отразила на вече формираната от съда воля. По молбата с правно основание чл.248 от ГПК: Съгласно цитираната норма – съдът по искане на страните може да измени акта си в частта за разноските – ако той е необжалваем – само в едномесечен срок от постановяването му. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на страната. В случая акта е постановен на 31.03.14г., а молбата за изменение е подадена от страната на 16.05.201г., т.е. след изтичане на определения в закона едномесечен срок. При тези факти искането на ответната страна за присъждане на направените разноски се явява недопустимо поради просрочие, поради което подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане. За пълнота следва да се посочи, че е невярно твърдението за неспазена процедура по чл.248 ал.2 от ГПК. С разпореждане на съда от 6.02.3014г. е постановено изпращане на препис за С. А. К.- Х., с предоставена възможност за становище. Видно от съобщението – същото е надлежно връчено /чрез майка/ на 28.02.2014г.и страната не се е възползвала от правото си на отговор. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение