Решение № 6994 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2018 г.

Решение № 6994 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4899/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Я., с ЕТ " Деница - Д. Я.", със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Б." ....., ет. ..., ап. ..., подадена чрез адвокат Н. А., против Решение № 503/08.03.2018 г., постановено по административно дело № 2907/2017 г. по описа на Административен съд - П. Решението се обжалва в частта, с която е изменен Ревизионен акт № Р-16002615000623-091-001/28.08.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 891/23.11.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., с който на лицето са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., като е намалено данъчното задължение от 5 065,37 лева на 2 723,69 лева и прилежащите лихви от 4 102,23 лева на 2 205,86 лева, и за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г., като е намалено данъчното задължение от 4 776,79 лева на 4 447 лева и прилежащите лихви от 3 148,08 лева на 2 930,76 лева. В касационната жалба се сочат основанията по чл. 209, т. 3 АПК като се твърди, че решението е постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано съобразно наличните по делото писмени, гласни доказателства и установените обстоятелства по приетите заключения на вещото лице. Изложени са съображения за това, че в хода на съдебното производство са оборени констатациите и изводите, съдържащи се в ревизионния акт, поради което се иска отмяна съдебното решение в оспорената част и постановяване на друго, с което изцяло да се отмени ревизионния акт. Иска се отмяна на решението и в частта на присъдените разноски, като се претендират сторените такива при първото и повторно разглеждане на делото. Касационната жалба се поддържа от адвокат Апрахамова чрез представено писмено становище по съществото на спора, с молба жалбата да бъде уважена и бъдат присъдени разноски по представен списък. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" - П., чрез главен юрисконсулт Г. К. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - П. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който след проведена ревизия по особения ред на чл. 122 и следващите от ДОПК, в тежест на Д. К. Я., с ЕТ "Деница - Д. Я.", са установени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г., както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО и за ЗО за 2008 г. В хода на ревизионното производство е установено, че като едноличен търговец лицето осъществява икономическа дейност "търговия на дребно" в търговски обект в гр. С., не е регистриран по ЗДДС и е подлежал на облагане с годишен патентен данък, като през процесните години са подавани декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. При ревизията не са констатирани основания за промяна на декларираните от търговеца резултати от икономическата му дейност. През ревизирания период Д. Я. е била омъжена за Н. Я., на който също е била извършена ревизия. Лицето е титуляр на две банкови сметки, като приходните органи са извършили анализ на постъпленията и тегленията на парични сметки от тези сметки. През посочените две години е установено, че лицето е придобивало и се е разпореждало с имоти при условията на съпружеска имуществена общност със съпруга й, в резултат на което е разходвало и придобивало парични средства. За 2007 г. е установен недеклариран, но подлежащ на облагане приход от продажба на недвижим жилищен имот, от придобиването на който не са изминали 5 години. Извършена е и съпоставка на постъпилите парични средства в брой и извършените от лицето разходи, при която и за двата периода е установен недостиг на парични средства. Тези обстоятелства са определени като предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, въз основа на което данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, след което са установени задължения за подоходен данък за 2007 г. и 2008 г., както и допълнителни задължения за осигурителни вноски на основание чл. 124а ДОПК. Административен съд - П. е отменил ревизионния акт, в частта, с която на лицето са определени допълнителни вноски за ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2008 г., позовавайки се на материално - правния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК и на Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в която част съдебното решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила. Предмет на касационна проверка от настоящата инстанция е съдебният акт, в частта, с която съдът е отхвърлил /чрез изменение на ревизионния акт в посока намаление на установените данъчни задължения /жалбата на ревизираното лице, което претендира пълна отмяна на тези му задължения. Съдебното решение в тази част съдържа подробни фактически установявания и съответните им правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав, тъй като са съобразени със събраните доказателства и с приложимия материален закон. Първият спорен момент между страните касае недекларирания доход от продажба на недвижим имот на "Вектра стил" ЕООД за сумата от 42 694,05 лева, което обстоятелство е отразено в Нотариален акт № **** г. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че приходните органи не са ангажирали доказателства за това, че тази сума реално е получена от ревизираното лице и съпругът й. Видно от съдържанието на нотариалния акт е, че тази сума е била получена напълно и в брой от продавачите преди изповядване на сделката, като от страна на Я. не са ангажирани доказателства, които да оборват този факт. Следователно, обосновано съдът е възприел изводите, съдържащи се в ревизионния акт за това, че е налице доход подлежащ на облагане съгласно чл. 12 ЗДДФЛ, тъй като същият не може да бъде квалифициран като необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, б. "а" и б. "б" ЗДДФЛ. Установено е, че данъчната основа подлежаща на облагане е определена при спазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, а именно облагаемият доход от продажба на недвижими имот е определена като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване на имота, намалена с нормативно-признатите 10 % разходи. Така, данъчната основа за облагане на този доход е в размер на 14 198,73 лева, въз основа на което дължимия данък съгласно приложимата разпоредба на чл. 48 ЗДДФЛ възлиза на 2 723,69 лева, в която част установеното с ревизионния акт задължение правилно е потвърдено от съда. Следващите спорни въпроси са свързани с твърденията на ревизираното лице за увеличаване на приходната част със суми, получени от печалба от Българския спортен тотализатор, както и от средства, получени от роднини. Административният съд е отхвърлил тези възражения, за което е изложил убедителни и аргументирани доводи. Относно сумата, получена като печалба от спортния тотализатор от съпруга на Д. Я. през 1999 г., обосновано съдът е съобразил, че по делото не са представени доказателства тази сума, която е била изплатена и преведена по банкова сметка, да е била изтеглена от сметката, за да се приеме, че е била разполагаема в брой и е послужила за покриване на разходите на семейството. Установено е, че печалбата е била преведа по сметка в "Сибанк" АД и е останала в непроменен размер до 31.12.2010 г. Същите аргументи са мотивирали съдът да откаже да признае в приходната част сума в размер на 20 000 евро, за които се е твърдяло, че са предоставени от майката на ревизираното лице през 2005 г., придобити от продажбата на недвижим имот, тъй като не е установено тази сума да е била изтеглена от банковата сметка, в която е била внесена. Относно твърдението за получено дарение през 2000 г. в размер на 12 000 лева, същото правилно не е прието за установено, тъй като не е било доказано дарителят да е разполагал с такава сума. Не е било доказано също така, че тази сума, дори да се приеме, че е била предоставена на Я., е останала в същия размер за продължителен период от време, така, че да е била налична и разполагаема през процесния период. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени конкретни указания на страните за фактите, подлежащи на доказване. Проведено е открито съдебно заседание, на което съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение, в обжалваната му част е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 899,22 лева за настоящото съдебно производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение