Определение № 10712 от 31.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на Д. Т. К., с адрес в гр. Русе, чрез процесуален представител, срещу определение №2490/10.09.2025 г. по адм.дело №564/2025 г. на Административен съд - Русе, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разпореждане рег. № 436р - 26475/11.08.2025 г. бланков номер 12-3 от 11.08.2025 г., издадено от полицай при РУ 02 - Варна и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, присъждане на разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС е взел предвид, че жалбоподателят е оспорил цитираното по - горе разпореждане, с което на основание чл.64 ЗМВР му е разпоредено да спазва чл.5, ал.1 от Наредба на ОбС Варна за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна, а именно да не извършва търговска дейност след 24 часа. Съдът е оставил без движение с разпореждане 2382/22.08.2025 г. за представяне на доказателства за дзаплатена държавна такса в размер на 10 лева и да конкретизира искането и предмета на оспорване. Разпореждането е връчено на 02.09.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателя, който от своя страна на 05.09.2025 г. е представил документ за указаната му заплатена държавна такса. С обжалваното определение съдът е приел, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите, което е основание по чл.158, ал.3 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и рпрекратяване на производството. Изложени са и доводи за недопустимост на жалбата, тъй като независимо, че в разпореждането е посочено правното основание на чл.64 ЗМВР, същото предвид съдържанието си е разпореждане по чл.65, ал.1 ЗМВР да се спазва обществения ред, което няма характер на индивидуален административен акт и е налице основанието по чл.159, т.1 АПК Определението е правилно като краен резултат, независимо че настоящият съдебен състав не споделя всички изложени мотиви от АС. Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е бил отстранил нередовността на жалбата - липса на документ за заплатена държавна такса. В жалбата се съдържа достатъчно ясно означаване на оспореното разпореждане с номер, дата и негов издател, както и искане да бъде отменено, поради което не е страдала от втората посочена в разпореждането нередовност, съответно не е налице хипотезата на чл.158, ал.3 АПК. Обстоятелството, че в жалбата се твърди, че с разпореждането е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ е правно твърдение на жалбоподателя, което не се отразява на редовността на жалбата. Налице е основанието на чл.159, т.1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството поради липса на годен за оспорване административен акт. Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС, че обжалваното разпореждане предвид съдържанието си е предупреждение с основание чл.65, ал.1 ЗМВР да не нарушава определена норма на подзаконов нормативен акт, което не представлява властническо волеизявление. Неоснователни са доводите в частната жалба, че с разпореждането е наложена ПАМ "забрана за извършване на търговска дейност". Полицейският орган не е упражнил самостоятелно правомощие да налага забрана за извършване на търговска дейност извън определения часови диапазон, каквато всъщност липсва. Полицейският служител, в изпълнение на функциите си по охрана на обществения ред, е следил за спазване на изискванията за извършване на дейност от търговски обекти, въведени с Наредбата на ОбС - Варна. В кръга на своите функционални задължения за осъществяване на превенция на правонарушенията, полицейският орган е издал предупреждение към жалбоподателя да не допуска противоправно поведение като спазва разписаното в чл. 5, ал. 1, т. 1 на посочената Наредба. С "разпореждането" не се създават нови задължения за адресата, различни от тези, произтичащи от действащия подзаконов нормативен акт на ОбС - Варна. Предвид изложеното жалбата правилно е преценена от АС като недопустима поради липса на предмет - годен за обжалване административен акт и определението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от частния жалбоподател разноски. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение