Определение № 10411 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10519/2025 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 3245 от 21.03.2025г. постановено по адм.д. № 435/2025г. Административен съд – Варна, ХVIII -ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на П. В. П. от гр.Варна против обективирания в писма изх. № 72-00-663/15.08.2024г. и № 37027#6/14.01.2025г. на Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна „откази на НАП да извърши допълнителна проверка по Сигнал вх.№ 37027/17.07.2024г.“ и е прекратил производството по адм.д. № 435/2025г. по описа на Административен съд-Варна, ХVІІІ състав. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от П. В. П. от гр.Варна, [улица]. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Варна е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени разпореждането на Административен съд – Варна и да върне делото на същия съд за продължаване на съдебното производство по същество, както и да задължи Национална агенция по приходите да извърши проверка по подадения от него сигнал. Ответният по частната жалба Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна не е взел становище. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане жалбата на П. В. П. от гр.Варна против обективирания в писма изх. № 72-00-663/15.08.2024г. и № 37027#6/14.01.2025г. на Директор Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна „откази на НАП да извърши допълнителна проверка по Сигнал вх.№ 37027/17.07.2024г.“ и е прекратил производството по адм.д. № 435/2025г. по описа на Административен съд-Варна, ХVІІІ състав. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорените писма са постановени във връзка с подадена от П. П. жалба, като предвид съдържанието й, същата правилно е възприета както от ответника, така и от оспорващия като „сигнал“. Прието е, че производството по сигналапред ТД на НАП-Варна се е развило по реда на Глава осем, Раздел ІІІ „Сигнали“ от АПК. Цитирана е разпоредбата на чл.124 ал.2 от АПК, съгласно която решението /какъвто характер имат оспорените писма/, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Изграден е извод, че по аргумент на цитираната норма, актът с който административния орган се произнася по сигнал, не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и в този смисъл недопустимо е и оспорването на такова произнасяне пред настоящия съд, съгласно нормата на чл.159 т.1 от АПК. Като допълнителни аргументи е посочено това, че не съществува разпоредба нито в ДОПК, нито в друг нормативен акт, която да задължава съответния орган да се произнесе по подадено искане, като извърши проверка и постанови административен акт в тази връзка, а при упражняване на правомощията си, съответният компетентен орган не е обвързан от наличието или липсата на сигнал. Допълнено е, че органът действа служебно, при условията на оперативна самостоятелност и при липсата на възможност такъв орган да бъде правно задължен да постанови акт, касаещ нарушения на данъчното и осигурително законодателство по искане на трето лице, не е налице и подлежащ на обжалване отказ. Определението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното определение поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд приема, че въпросните писма не съставляват индивидуален административен акт по чл.21 АПК, който акт да подлежи на съдебно оспорване. Според жалбоподателя, в случая е налице бездействие на административен орган, което подлежи на съдебен контрол и неправилно са тълкувани правомощията на НАП. Излагат се и конкретни доводи по съществото на спора. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Обжалваните становища, изразени в посочените писма на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Варна не притежават белезите на индивидуален административен акт, поради което законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че не могат да бъдат предмет на съдебно оспорване. Съгласно разпоредбите на ДОПК производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски се осъществяват от органите по приходите. Жалбоподателят е подал сигнал до Национална агенция по приходите за допуснати нарушения от страна на „Златни пясъци“ АД на данъчното и осигурителното законодателство. По така подаденият сигнал са предприети действия по компетентност от органите на ТД на НАП – Варна за извършване на проверка по спазване на изискванията на данъчното и осигурителното законодателство от страна на „Златни пясъци“ АД. От съдържанието на процесните писма става ясно, че такива нарушения не са били констатирани, за което е уведомен подателят на сигнала/чл.123 АПК/. Отговорът по сигнала, независимо от характера и наименованието на акта, в който е обективиран, не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 АПК. В случая не може да се приеме, че се касае за индивидуален административен акт, който засяга законни права и интереси на жалбоподателя. За да е налице такъв акт, следва административният орган да е сезиран с искане за издаване на индивидуален и общ административен акт в обхвата на възложената му материална компетентност, какъвто не е настоящия случай. Ако жалбоподателят действително не е получил заплащане за извънредно положен труд, каквито оплаквания се поддържат в жалбата, то съществува друг ред за защита на правата му. В случая, дори в резултат на сигнала да се стигне до образуване на административно производство, което да приключи с акт за установяване на данъчни или осигурителни задължения на посоченото дружество, то това по никакъв начин нямат да рефлектира в правната сфера на жалбоподателя. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд Варна е постановил едно правилно определение, което не страда от пороците, твърдяни в частната жалба и при условията на чл.221,ал.2 във чл.236 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,