Определение № 7 от 08.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 3025/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на И. Й. Б. срещу определение №257 от 18.10.2017 г. по т. дело №2461/2017г. на ВКС, ТК, 1-во отделение, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна по реда на глава 24 от ГПК и на основание чл.303 т.5 ГПК на определение от 22.07.2016 г. по т.д. №147/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на иск на Н. И. Б., предявен срещу молителя. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС приема, че атакуваното с извънредния способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, определение за допускане на обезпечение на иск не представлява акт, срещу чиито последици страната може да се защитава по реда на чл.303 и следващите от ГПК. Това е така, доколкото този вид определения не се ползват със сила на пресъдено нещо, изразяваща се в окончателно за страните в процеса, както и за техните наследници и правоприемници, разрешаване на спорния въпрос за наличие на обезпечителна нужда. Последният може да бъде пререшаван от съда по искане на страните в хода на процеса. Настоящият съдебен състав споделя горните изводи по следните съображения: Процесуалноправният институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на неправилен съдебен акт, с който се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор като последица от влизането в сила на акта. Целта на така уредената правна уредба на отмяната е именно защитата, при наличие на съответните основания за това, срещу тази непререшаемост на спора по същество, при положение, че същият е решен неправилно от съда и този акт е влязъл в сила, т.е. породил е своите последици. В тази насока е и константната задължителна практика на ВКС / напр. ППВС №2/77, ТР №7/14 на ОСГТК на ВКС/. Относно определенията и разпорежданията, на отмяна подлежат само тези, чиито последици по отношение на спорното материално право се приравняват на тези на съдебното решение, т.е. които възпрепятстват понататъшна възможност за защита. В случая: въпросът за наличие или отпадане на обезпечителната нужда не се отнася към спорното материално право в исковия процес и може да бъде пререшаван от съда по искане на страните, съгласно чл.402 ГПК По тези съображения обжалваното определение, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане е законосъобразно и следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение