Определение № 10173 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10341/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. М. гр. София против Определение № 29128 от 20.07.2026г., постановено по дело № 8821/2026 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0300-000058/11.06.2026 г., издадена от Началник РУ - Мездра при ОД па МВР – Враца. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Сочи, че от предварителното изпълнение на заповедта за него ще настъпят значителни или трудно поправими вреди. Посочва, че съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК. Иска да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да се спре допуснатото предварително изпълнение на мярката. Ответникът - Началник РУ - Мездра при ОД па МВР – Враца, не изразява становище. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 26-0300-000058/11.06.2026 г., издадена от Началник РУ - Мездра при ОД па МВР - Враца, на Н. М. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. За да постанови обжалваното определение Административен съд- София-град е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, като законодателят приема, че е налице особено важен държавен или обществен интерес. Тъй като ЗДвП не урежда основанията за спиране на това предварително изпълнение, се прилагат общите правила на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). Предварителното изпълнение може да бъде спряно, ако оспорващият докаже, че то ще му причини значителна или трудно поправима имуществена или неимуществена вреда, която е достатъчно сериозна, за да се противопостави на обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение. Освен това спирането може да се основава само на нови обстоятелства, възникнали след издаването на административния акт. Законодателят е преценил, че прилагането на ПАМ е свързано с поведение, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност. Поради това предварителното изпълнение на мярката е насочено към защита на особено значими обществени ценности – живота и здравето на останалите участници в движението. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не е установил наличието на значителна или трудно поправима вреда, която да е пряка последица от предварителното изпълнение на административния акт. В случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС и да извършва специфичната за дружеството дейност, но тази вреда не би могла да се квалифицира, като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Правилно първоинстанционният състав е съобразил константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Временната невъзможност да упражнява това право всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,