Определение № 373 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 22592/12.08.2016 г. от Д. С. А. за изменение на постановеното по делото определение № 551/22 .0 6.2016 г. в частта за разноските. В молбата се прави искане да бъде намален техният размер. Молителката поддържа становище, че заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по молбата Ф. О. А. я оспорва, като я счита за недопустима и неоснователна. Моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството по чл. 248, ал. 1 ГПК. ВКС,състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: С определение № 551/22.06.2016 г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 1611 от 29 .0 9.2015 г. по гр. д. № 1907/2015 г. на Окръжен съд-Варна, ГО, 8 състав и са присъдени 1100 лева разноски в полза на ответника по касационната жалба за адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е установено от представена по делото разписка. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК всяка от страните може да иска изменение в частта за разноските на необжалваем съдебен акт в едномесечен срок от постановяването му. Този срок е преклузивен. Молбата, предмет на настоящото производство, е подадена на 12 .0 8.2016 г., т.е. след изтичането му, тъй като молителката е следвало сама да проследи обявяването на определението, чието изменение иска. Началото на едномесечния срок за допълване или изменение на неподлежащ на обжалване акт на съда досежно разноските тече от дата на постановяването му. Датата на която страната счита, че е узнала съдържанието му, е ирелевантна. Следва молбата да бъде оставена без разглеждане като просрочена. Неоснователно е искането на ответника по молбата за присъждане на разноски в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. С определение № 551/22.06.2016 г. е сложен е край на производството по настоящото дело. За ответника е възникнало право на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК и такива са присъдени. Производствата по чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК нямат самостоятелен характер. Поради това в тях не се носи отговорност за разноски. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.