Определение № 261 от 08.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 911/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Таема” ЕООД – [населено място], срещу разпореждане от 10.03.2020г., постановено по в.гр.д.№3381/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, с което е върната частната жалба на „Таема” ЕООД с вх.№1606/29.01.2019г. (идентична с частна жалба с вх.№1825/01.02.2019г.), срещу разпореждане от 28.12.2018г. за издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Сочи се, че във връзка с дадените от съда указания за отстраняване на недостатъците на частната жалба, дружеството е внесло дължимата държавна такса, поискало е издаване на съдебно удостоверение и продължаване на срока за представяне на доказателства за спазване на срока за обжалване. Твърди се, че с обжалваното разпореждане незаконосъобразно е върната частната жалба, тъй като от една страна молителят не е бил уведомен за издаденото съдебно удостоверение, а от друга страна – липсва произнасяне по молбата за продължаване на срока по чл.63 ГПК. Претендира се отмяна на атакуваното разпореждане, произнасяне по молбата на „Таема” ЕООД по чл.63 ГПК и последващо администриране на частната жалба. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане от 10.03.2020г. по в.гр.д. №3381/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 с-в, е върната частната жалба на „Таема” ЕООД с вх.№1606/29.01.2019г. срещу разпореждане от 28.12.2018г. за издаване на изпълнителен лист. Съдията-докладчик е посочил, че във връзка с постъпила частна жалба от „Таема” ЕООД срещу разпореждане от 28.12.2018г. за издаване на изпълнителен лист, с разпореждане от 01.02.2019г. са били дадени указания на жалбоподателя за отстраняване недостатъците на частната жалба в едноседмичен срок, включващи внасянето на държавна такса от 15лв. и представяне на доказателства, че жалбата е подадена в срока по чл.407, ал.1 ГПК. В мотивите на обжалваното разпореждане е отразено, че в указания срок жалбоподателят е представил документ за внесена държавна такса и е помолил да му бъде продължен срока за представяне на доказателства, че жалбата е в срок, във връзка с което е поискано да се издаде удостоверение пред ЧСИ Р. М. относно датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение. За да върне частната жалба на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК съдията-докладчик е посочил, че на 08.04.2019г. е било издадено исканото съдебно удостоверение, като до момента на постановяване на разпореждането на връщане на частната жалба, жалбоподателят не е потърсил издаденото удостоверение, нито е представил други доказателства за установяване спазването на срока за обжалване на разпореждането от 28.12.2018г. за издаване на изпълнителен лист. Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че липсва произнасяне от съда по молбата на „Таема” ЕООД от 21.02.2019г. за продължаване на срока за отстраняване на недостатъците на частната жалба С разпореждане от 05.04.2019г. съдията-докладчик е постановил да се издаде исканото от молителя съдебно удостоверение, което да послужи пред Р. М. за снабдяване с доказателство за срока по чл.407, ал.1 ГПК, и е продължил с 1 седмица срока за представяне на исканото доказателства, който срок да започне да тече от издаването на исканото съдебно удостоверение, т.е – налице е произнасяне и уважаване на молбата на „Таема” ЕООД по чл.63, ал.1 ГПК. Поисканото съдебно удостоверение е било издадено и приложено към делото на 08.04.2019г., от която дата в случая е започнал да тече продължения от съда срок за отстраняване недостатъците на частната жалба. Неоснователно е оплакването в частната жалба за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, тъй като молителят не е бил уведомен за издаденото съдебно удостоверение, нито за произнасяне по молбата продължаване на срока. В съдебната практика няма спор, че при искане за издаване на съдебно удостоверение, поискалата го страна сама следи за неговото издаване. Съгласно практиката на ВКС по приложението на разпоредбите в чл.63, ал.1 и ал.2 ГПК (определение по ч.т.д.№441/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, определение по ч.т.д.№441/2010г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл.274, ал.3 ГПК и др.), съдът не следва да уведомява страната за разпореждането, с което се уважава или не се уважава искане за продължаване на срока по чл. 63 ал. 1 ГПК. В посочените съдебни актове се приема, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с молбата за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като разпореждането не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В случая частният жалбоподател е следвало да следи за произнасянето от съда по молбата му от 21.02.2019г. за издаване на съдебно удостоверение и за продължаване на срока, а с оглед разпореждането от 05.04.2019г. – да следи за датата, на която е издадено от съда и приложено по делото поисканото от него съдебното удостоверение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение