Решение № 98 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 931/2010 г.

Решение № 98 от 8.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 931/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] - гр. К. срещу решение № 474 от 19.05.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 421/2010 г. по описа на П., с което е потвърдено решение № 46 от 04.03.2010 г. на Кърджалийски окръжен съд, постановено по т. д. № 226/2009 г., за обявяване за окончателен на предварителния договор сключен на 09.01.2008 г. между [фирма] - [населено място] като продавач и [фирма] - гр. К. като купувач за продажба на МПС-тов. автомобил, марка "Мерцедес", модел 3234, самосвал, рег. [рег. номер на МПС], рама WDB 6251181К150577, двигател 44198810841359 за сумата от 82 800 лева с ДДС и е осъден касаторът да заплати на [фирма] - [населено място] сумата от 8 328,19 лева - обезщетение за забава върху неплатената част от цената в размер на 73 520 лева с ДДС. Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на исковете. Ответникът по касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване, както и относно нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение и приеме за основателен иска за обявяване за окончателен на предварителния договор сключен на 09.01.2008 г. между [фирма] - [населено място] като продавач и [фирма]-гр. К. като купувач за продажба на МПС-тов. автомобил, марка "Мерцедес", модел 3234, самосвал, рег. [рег. номер на МПС], рама WDB 6251181К150577, двигател 44198810841359 за сумата от 82 800 лева с ДДС и за сумата от 8 328,19 лева - обезщетение за забава върху неплатената част от цената в размер на 73 520 лева с ДДС, въззивният съд е приел, че между страните е налице взаимно задължаване по процесния предварителен договор. Продавачът-ищец е предал процесното МПС в държане на ответника-купувач, а последният е заплатил част от цената в размер на 9 280 лева с ДДС. Решаващият съд не е уважил възражението на ответника за налична клауза за отметнина в договора, като се е основал на разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ТЗ, която изключва възможността страната по един търговски договор да се ползва от възможността да се възползва от отметнината, при положение, че изпълнението на договора е вече започнало. Съдът е възприел, че с предаването на вещта, предмет на предварителния договор на купувача от продавача и със заплащането на част от цената от страна на купувача е налице именно започнато изпълнение, което възпрепятства упражняване правото на отметнина на страните. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за прилагане разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ТЗ относно отметнината при предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД сключен между търговци, доколкото този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Основното оплакване в касационната жалба е за неправилно приложение на материалния закон, доколкото решаващият съдебен състав е приел, че липсват предпоставките за прилагане последиците на правната разпоредба на чл. 308, ал. 1 от ТЗ в отношенията между страните, възникнали по силата на предварителния договор. Съдът се е обосновал, че при наличието на уговорка, по силата на която продавачът е предал фактическата власт върху товарния автомобил и е получил част от цената, то изпълнението на договора е започнало и следователно купувачът по предварителния договор не може да се позове на привилегията, която му дава уговорената отметнина, т. е. да изостави така платената сума в полза на продавача като се откаже от обвързаността си по предварителния договор за придобиване на вещта и заплащане на договорената цена. Настоящият състав на ВКС, II т. о. споделя крайните изводи на съда в обжалваното съдебно решение по следните съображения: С оглед правните въпроси, по които е допусната касация, настоящия състав счита, че следва да се разграничат принципно, с оглед конкретното съдържание на процесния предварителния договор случаите, в които освен типичното съдържание, регламентирано в чл. 19, ал. 2 от ЗЗД се съдържат и допълнителни уговорки като тази за предаването на вещта от продавача на купувача и частично авансово плащане на част от покупната цена. В първия случай на "чист" предварителен договор, съдържанието на който се свежда до взаимните задължения на страните за сключването на окончателен договор с транслативен относно вещта ефект, изпълнението е еднократен акт, който се изчерпва със самото надлежно изразено взаимно волеизявление на страните, представляващо самия окончателен договор, сключването на който е и целта и съдържанието на правата и задълженията на страните по предварителния договор. В този случай до сключването на този окончателен договор няма започнало изпълнение по предварителния договор и разпоредбата на чл. 308, ал. 1 от ТЗ относно уговорката за отметнина между търговци следва да се приложи. В настоящата хипотеза, в която по волята на страните в предварителния договор са включени и допълнителни уговорки като предварително предаване на вещта от купувача на продавача и авансово плащане на част от цената следва да се приеме, че изпълнението по договора е започнало, доколкото тези допълнителни клаузи са неразделна част от предварителния договор и регулират същите правоотношения между страните, поради което и разделянето на договорения бъдещ транслативен ефект от тези допълнителни уговорки би било в разрез с правилата за тълкуването на договорите, съгласно чл. 20 от ЗЗД. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС също приема, че изпълнението на конкретния предварителен договор предмет на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е било започнало, поради което не следва да се прилагат правилата за отметнината в полза на ответника-като страна по същия договор. Отделен е въпросът, че доколкото от фактическа страна е установено, че получената първоначално като отметнина по договора сума в размер на 25 000 лева в последствие е била отнесена по волята на страните като част от платената цена по придобиването на друг товарен автомобил в изпълнение на втори предварителен договор сключен на същата дата между същите страни, то следва изводът, че самите страни са прекратили по взаимно тяхно съгласие действието на първоначално уговорената в предварителния договор клауза за отметнина. Следователно във всички случаи към датата на постановяване на съдебното решение по иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД ответната страна не би могла да черпи възражения относно отговорността си като страна по предварителния договор основани на уговорката за отметнина. По отношение на разноските: От страна на ответника по касационната жалба е поискано присъждане на разноските пред ВКС в размер на 800-осемстотин лева-платен адв. хонорар, за установяването на които е представен договор за правна помощ и извлечение от банкова сметка, поради което и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК същите следва да се понесат от противната страна, доколкото касационната му жалба не се уважава. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение