Определение № 32 от 08.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 56/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 1809 от 12.07.2017г. по в. т. дело № 115/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 1364 от 07.07.2017г. по т. дело № 7792/2016г. на СГС, ТО, VI-13 състав в частта, с която Столична община е осъдена да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 12 455,03 лв. – неизплатено възнаграждение, дължимо по договор № РД–56–1067/24.10.2007г. за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, извършен през месец 10.2013г., ведно със законната лихва от 26.10.2016г. до изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 3 709,32 лв. – лихва за забава за плащане на главницата за периода 21.11.2013г. – 25.10.2016г. След частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е осъдил Столична община да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД сума в размер на 25 672,60 лв. - разлика между присъдената от СГС сума в размер на 12 455,03 лв. и претендираната в размер сума 38 127,63 лв. – неизплатено възнаграждение по същия договор за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 27, извършен през месец 10.2013г., ведно със законната лихва от 26.10.2016 г. до окончателно изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер 7 641,47 лв. – разлика между присъдените 3 709,32 лв. - лихва за забава за плащане на главницата за периода 21.11.2013г. – 25.10.2016г., и претендираните в размер 11 350, 79 лв., и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община е осъдена да заплати на ответното дружество сума в размер на 3 988,99 лв. С молба вх. № 1089 от 04.02.2019г. страните по делото „Юнион Инкони“ ООД и Столична община са направили искане на основание чл. 249 ГПК производството да бъде прекратено и да бъдат обезсилени постановените съдебни решения поради постигнато между тях споразумение, уреждащо финансовите им отношения. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, приема следното: Заявеното от страните искане за прекратяване на делото при условията на чл. 249 ГПК и обезсилване на постановените по предявените искове съдебни решения се свежда до процесуалната фигура на оттегляне на иска със съгласие на ответника по него и затова следва да има същите правни последици – десезиране на съда от разглеждане на спора и заличаване с обратна сила на всички извършени по делото процесуални действия, вкл. и на постановеното решение. Предвид изложеното при подадена молба по чл. 249 ГПК съответният съд следва единствено да констатира валидно изявление на страните, че при невлязло в сила съдебно решение те са се спогодили и затова молят производството по делото да бъде прекратено /в този смисъл определение № 308/06.06.2017г. по ч. т. д. № 1127/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 256/27.11.2018г. по т. д. № 1675/2018г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./. В конкретния случай въззивното решение - предмет на настоящата касационна жалба не е влязло в сила и страните са заявили искане за прекратяване на делото и обезсилване на решенията по него на основание чл. 249 ГПК, тъй като са се спогодили извънсъдебно. С оглед наличието на предпоставките на чл. 249 ГПК направеното искане следва да бъде уважено, като бъде прекратено производството по делото и бъдат обезсилени постановените решения на Софийски апелативен съд и Софийски градски съд. По изложените съображения, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение