Определение № 73 от 18.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 683/2012 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод разпореждане от 26.03.2012 г., постановено от съдия при Районен съд /РС/ - Русе, инициирал спор за определяне подсъдността по АНД №720/2012 г., по описа на съда. В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение за наличието на предпоставки, обосноваващи разглеждането на делото от РС -гр.Русе. Върховният касационен съд на РБ, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: В РС - София е депозирана жалба от процесуален представител на [фирма] срещу наказателно постановление №220/05.10.2011г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за нарушение по чл.325, ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/, вр.чл.31 от Функционалните спецификации /ФС/ и образувано АНД №63/2012г. Със съдебен акт от 13.03.2012г., производството по АНД №63/2012г. е прекратено с аргументи, че административното нарушение е извършено в [населено място] и делото е изпратено на съответния съд по компетентност. В разпореждане от 26.03.2012г., по АНД №720/2012г., Русенски РС е изразил несъгласие с изводите на РС - София, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне по казуса, и повдигнал препирня за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че настоящото административно-наказателно дело следва да бъде разгледано и решено по същество от РС- Русе. Конкретиката на фактите, описани в съобразителната част на наказателно постановление №220/05.10.2011г. на Председателя на КРС сочи на осъществено нарушение по чл.325, ал.1 от ЗЕС, вр.чл.31 от ФС чл.126 от ЗАДС, чрез отказ на даряващия доставчик [фирма] за пренасяне на използвания от физическото лице - М. К. П. мобилен телефонен номер ••••••••••. Заявлението от абоната на обществената мобилна телефонна услуга е подадено в магазин на „МОБИЛТЕЛ” /М-тел/ ЕАД, с адрес [населено място], [улица], поради което и изискуемото се действие за удовлетворяване на обективираното в него желание, е следвало да бъде извършено от приемащия доставчик /М-тел, Р./. Местоизпълнението на правно дължимото поведение определя мястото за реализиране на отговорност при бездействие и предпоставя заключението, че Русенски РС е оторизиран с предвидения от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ съдебен контрол. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение