Определение № 1425 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1043/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба на Д. Н. Й. за спиране на изпълнението на решение № 7598 от 12.12.2025г. по в.гр.д. № 6887/2025г. на Софийски градски съд. Молбата се съдържа в касационна жалба вх. № 30402/05.03.2026г. на страната срещу въззивното решение. С решението е потвърдено решение № 20136897 от 20.02.2025г. по гр.д. № 45750/2017г. на Софийски районен съд в уважителната му част – за признаване за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Д. Н. Й. дължи на „Ес Еф Ей Лизинг“ ЕАД парични суми по договор за лизинг № 35042 от 20.03.2014г. За сумите е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.04.2017г. по ч.гр.д. № 14586/2017г. на Софийския районен съд. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението на въззивното решение е неоснователно. ВКС се произнася по молби по чл. 282 от ГПК за спиране на изпълнението на невлезли в сила осъдителни въззивни решения по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, подлежащи на индивидуалното принудително изпълнение. Решението по в.гр.д. № 6887/2025г. на Софийски градски съд не е такова. То е постановено във връзка с установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, няма изпълнителна сила и не подлежи на изпълнение. Поради това за него способът по чл. 282, ал. 2 от ГПК е неприложим. На принудително изпълнение подлежи заповедта по чл. 410 от ГПК, след като и ако влезе в сила съдебното решение за признаване на вземанията по тази заповед за съществуващи (арг. чл. 416, ал. 2 от ГПК). Разбирането, че на спиране по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК не подлежи въззивно решение, с което е потвърдено първоинстнационно решение, с което се уважава иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 410 от ГПК е съответно на трайната и непротиворечива практика на ВКС. В този смисъл са определение № 150 от 28.02.2018г. по ч.т.д. № 632/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 1233 от 23.05.2023г. по гр.д. № 2156/2023г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 2750 от 29.09.2023г. по ч.гр.д. № 4144/2023г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 755 от 09.10.2023г. по т.д. № 1227/2023г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. По изложените съображения молбата за спиране на изпълнението на решението по в.гр.д. № 6887/2025г. на Софийски градски съд следва да бъде оставена без уважение. Ако въз основа на заповедта за изпълнение (въззивното решение) изпълнителен лист срещу молителя е издаден в нарушение на чл. 406 от ГПК, молителят може да обжалва разпореждането за издаване на листа с частна жалба (чл. 407, ал. 1 от ГПК). Воден от горното Върховният касационен съд