Определение № 489 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11966/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на А. М. Е. против Определение № 10385/24.11.2025 г., постановено по адм. д. № 2036/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което жалбата му против отказ за извършване на административна услуга на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище за предоставяне на копия от документи от досиетата на А. Е. и Б. Е. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа, че първоинстанционното определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че отказите, обективирани в протоколите от проведени срещи на 10.10.2025 г. и 24.10.2025 г., както и отказът, изразен в писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г., представляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелно оспорване. Твърди се неправилно приложение на чл. 159, т. 1 и т. 7 от АПК, както и накърняване на правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Панагюрище, чрез процесуален представител изразява становище, че частната жалба е нередовна и неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, намира същата за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Настоящата инстанция намира доводът на ответната страна за нередовност на частната жалба за неоснователен, доколкото по настоящото дело е налице договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, и двете с дата 25.11.2025 г., в които е отбелязано, че се касае за представителство пред „ВАС“. С оглед на което настоящият състав намира, че жалбата е редовна, доколкото е приподписана от адвокат с надлежно установена представителна власт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба против отказ за предоставяне на копия от документи, като отказът е бил извеждан както от писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г. на директора на ДСП – Панагюрище, така и от съдържанието на протоколи от проведени срещи на 10.10.2025 г. и 24.10.2025 г. Административният съд е дал възможност на жалбоподателя да уточни предмета на оспорването и да изложи твърдения относно допустимостта на жалбата, като в отговор същият е потвърдил, че оспорва както писмото, така и отказите, отразени в протоколите, без да обоснове наличието на предпоставки за допустимост. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на отказите, отразени в протоколите от 10.10.2025 г. и 24.10.2025 г., жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК, а по отношение на жалбата на Е. в частта относно писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г., съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 7 от АПК. С оглед на което е оставил без разглеждане жалбата на А. Е. и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в частта, касаеща отказите, отразени в протоколите от 10.10.2025 г. и 24.10.2025 г., жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Искането на жалбоподателя е основано на чл. 34, ал. 1 от АПК, който урежда процесуално право на страните в административното производство да се запознават с материалите по преписката и да получават копия от тях. Това право има изцяло процесуален характер и неизпълнението му може да представлява нарушение на административнопроизводствените правила, релевантно единствено при оспорване на крайния административен акт. Само по себе си то не представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „в“ от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Протоколите от проведени срещи имат удостоверителен и организационен характер, не съдържат самостоятелно властническо волеизявление и не пораждат пряко правни последици за адресата си, поради което не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежат на самостоятелно съдебно оспорване. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата в частта относно писмо изх. № СЛ/Д-РА-ПН/650-4078/17.10.2025 г. на основание чл. 159, т. 7 от АПК. От извършената служебна справка правилно е установено, че между същите страни и на същото основание е било образувано адм. д. № 1986/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, по което е постановено определение за оставяне на жалбата без разглеждане, като същото е било предмет на инстанционен контрол. Независимо от обстоятелството, че съдебният акт по това дело не е влязъл в сила към момента на произнасяне, е налице хипотезата на висящо производство между същите страни, със същия предмет и правно основание, което изключва допустимостта на повторно сезиране на съда със същия спор. В този смисъл правилно е приложена разпоредбата на чл. 159, т. 7 от АПК. Доводите в частната жалба за неправилна правна квалификация на отказите и за накърняване на правото на защита не могат да бъдат споделени, тъй като липсата на годен за оспорване административен акт изключва възможността за съдебен контрол по същество. При това положение първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, съответстващо на установената съдебна практика и на разпоредбите на приложимия материален и процесуален закон. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, трето отделение