Определение № 9271 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9370/2026 г.

Образувано е по частна жалба на К. Д., чрез процесуалния си представител адв. Белчев, против Определение № 2330 от 05.06.2026г., постановено по дело № 580/2026г. по описа на Административен съд-Велико Търново, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му срещу разпоредбите на чл. 72г, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приети с Решение № 826/ 27.11.2025 г. на Общински съвет – Велико Търново и е прекратил прозводството по делото. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че е адресат на Наредбата, поради което за него е налице правен интерес да оспори разпоредбата на чл. 72г, ал.1 и ал. 2 от Наредбата по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК, доколкото такъв е налице и когато могат да бъдат засегнати в бъдеще негови права, свободи и законни интереси. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия състав на АС – Велико Търново за продължаване на съдопроизводствените действия по предявеното оспорване. Претендират се разноските за настоящото производство. Ответникът - Общински съвет – Велико Търново, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС-Велико Търново е образувано по жалба на Д. срещу разпоредбите на чл. 72г, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Велико Търново, приети с Решение № 826/ 27.11.2025 г. по Протокол № 32 от същата дата от заседание на Общински съвет – Велико Търново, с които се определят цени за паркиране на автомобили в зони за платено паркиране и на паркомясто на паркинг. За да постанови атакуваното определение, решаващият състав на АС – Велико Търново, преценявайки спецификите на правото на оспорване по чл. 186, ал. 1 АПК, е констатирал, че оспорващият не е посочил конкретни доводи, обосноваващи неговия личен, пряк и непосредствен интерес да обжалва процесния подзаконов нормативен акт. Според решаващия състав липсват доказателства за трайна фактическа връзка на лицето с териториалната административна единица, за която действа оспорената разпоредба. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК наличието на личен и пряк правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт. Същият следва да бъде реален, личен и обоснован, като възможността за засягане на права или законни интереси трябва да е конкретна, а не хипотетична. В този смисъл е и практиката на Конституционния съд, обективирана в Решение № 5/17.04.2007 г. по к. д. № 11/2006 г. В случая оспорващият обосновава интереса си единствено с качеството си на правоспособен водач и притежател на СУМПС. От доказателствата по делото се установява, че постоянният му адрес е в гр. Бургас. Действието по място на приеманите от общинските съвети нормативни административни актове е ограничено до територията на общината (чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА). Затова и засягането на законните интереси на гражданите и организациите е от действието на акта при регулиране на развиващите се на тази територия обществени отношения. В казуса липсва привръзка на Д. с Община Велико Търново, в чийто предели действат оспорените разпоредби от Наредбата, доколкото частният жалбоподател няма свой постоянен адрес и недвижимо имущество на територията на тази община. Липсват данни и за извършване на трудова, търговска или друга дейност, попадащи в приложното поле на оспорените разпоредби относно платеното паркиране. Не са ангажирани доказателства за наличие на трайна връзка на жалбоподателя с територията, обхваната от оспорената разпоредба, нито за качеството му на жител, ползвател на имот или паркомясто, или някакви други обстоятелства, обуславящи редовното му посещение в същия район. При тези данни не се установява реално засягане на правната сфера на оспорващия, нито наличие на пряк и личен правен интерес от оспорването. Самото притежаване на СУМПС и общата възможност да управлява МПС на територията на страната не обосновават такъв интерес. Липсва абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, а именно - правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4, вр. чл. 186 АПК, поради което и решаващият състав правилно е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,