Определение № 3338 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11370/2024 г.

Производството е по чл. 248 вр. с чл.144 АПК. Образувано е по молба на директора на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуалния представител гл. юр. Лазарова, за изменение на Решение № 5322/21.05.2025 г. по адм. дело № 11370/2024г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение в частта му за разноските, като освен присъденото юрисконсултско възнаграждение от 100лв. в полза на НОИ да се присъди и заплатената д.т. от 200лв. за касационното обжалване на Решение № 1781/18.12.2023г. по адм. д. №1451/2023г. /постановено от АС – Варна при първото разглеждане на делото/, което първоинстанционният съд е пропуснал да стори, въпреки надлежното искане на страната за това. Ответното по молбата дружество – „Б. Караджов 20-20“ ЕООД, не изразява становище по молбата по чл.248 ГПК, чрез законен или процесуален представител. Молбата е недопустима. По делото не се спори, че с посоченото решение /чието изменение/допълване в частта за разноските се иска/, Върховният административен съд е присъдил на ответника - директора на ТП на НОИ – Варна разноски, съобразно позитивния за него изход на делото, представляващи претендираното юрисконсултско възнаграждение. С Решение № 9946/03.10.2024г. по адм.д. № 1597/2024г. по описа на АС – Варна, при новото разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане от ВАС, първионстанционният съд е следвало да присъди на НОИ претендираните разноски за двете инстанции, съставляващи както юрисконсултско възнаграждение, така и заплатената в касационното производство по адм.д. № 3665/24г. по описа на ВАС от касатора /адм. орган/ д.т. от 200лв., но не е сторил това. По адм.д. № 1597/2024г. по описа на АС – Варна обаче, не е депозирана молба по чл. 248 вр. с чл.144 АПК. В отговора по настоящото адм. дело № 11370/2024г. по описа на ВАС, директорът на ТП на НОИ – Варна е поискал с отхвърляне на касационната жалба и присъждане на съдебно-деловодните разноски за всички инстанции. По никое от делата, както пред първата, така и пред касационната инстанции, както при първото, така и при второто разглеждане след отмяна и връщане за ново разглеждане на делото поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, с искането за присъждане на разноски молителят - директорът на ТП на НОИ – Варна, в качеството си на касатор или ответник по жалбата, не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. Предвид установените обтоятелства, съдът намира искането за изменение/допълване на решението по настоящото дело в частта за разноските за недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. С Тълкувателно решение /ТР/ № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС определя искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, като недопустимо /т. 9/. Според т. 2 от същото, представянето на списък по чл. 80 ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за иницииране и провеждане на производството за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като той съдържа разходите, които страната е направила, и които претендира да й бъдат присъдени. Съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на ВКС и ВАС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В случая визираното ТР е тълкувателен акт на ВКС и е по приложение на разпоредби от ГПК, които обаче, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК, са субсидиарно приложими и в административното производство за неуредените въпроси, /каквито са тези относно списъка на разноските/. След като в случая е безспорно установено, че молителят не е представил списък по чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за претендираните от него разноски в срока до приключване на съдопроизводствените действия по посочените дела /изр. 2 на чл. 80 ГПК/, искането му за изменение/допълване на решението в частта за разноските е процесуално недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният административен съд, Шесто отделение,