Определение № 80 от 21.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7155/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалва се решение № 1320/ 27.06.2014 г. по гр. д. № 4533/ 2013 г, с което Софийски апелативен съд отменя първоинстанционното решение и отхвърля исковете на [фирма] срещу С. И. Б. и Д. И. Ч. с правна квалификация чл. 108 ЗС относно описания поземлен имот. В. решение се обжалва от ищеца [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, единият от които е за елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 17а ЗППДОбП. К. поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, включително и в приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд констатира, че този въпрос обуславя въззивното решение. Чл. 17а ЗППДОбП е придобивният способ по ревандикационния иск. От неговото осъществяване и по правоприемство ищецът черпи своето качество на собственик на процесния имот. Въпросът е в предмета на тълкувателно дело № 4 от 2014 г. ОСГК на ВКС, образувано по предложение на председателя на ВКС. При образуване на тълкувателната процедура е възприето основанието по чл. 124, ал. 1, пр. 1 ЗСВ - противоречива практика. Тълкувателното дело е висящо. Това означава, че за настоящото дело е налице привременната пречка на чл. 292 ГПК, но повторното сезиране на ОСГК на ВКС е безпредметно.