Определение № 9957 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8519/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на ОДМВР-Враца, чрез процесуален представител, против определение №1270 от 08.07.2024г., постановено по адм.д.№332/2024г. по описа на Административен съд-Враца/АС-Враца/, в частта, в която ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на жалбоподателя В. В. А. от гр.Мездра,сумата 860лв., представляваща направени разноски в производството. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението в обжалваната негова част и моли същото да бъде отменено в тази част. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – В. В. А. не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.159, ал.1, т.8 АПК, вр. чл.143, ал.2 АПК е оставена без разглеждане жалба на В. В. А. срещу Заповед №369з-1432/29.04.2024г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която оспорващия е временно преназначен за срок от една година в РУ Оряхово при ОДМВР Враца, производството по делото е прекратено, и ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на жалбоподателя В. В. А. от гр.Мездра, сумата 860лв., представляващи направени разноски в производството. За да достигне до този резултат АС-Враца е приел, че след направено писмено искане от жалбоподателя за оттегляне на жалбата, прекратяване на делото и присъждане на разноски е налице хипотезата на чл.159, т.8 АПК. По отношение на разноските съдът е приел, че в разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК съществува непълнота, тъй като предвижда само една от хипотезите с правен резултат прекратяване на съдебното производство, а именно оттегляне на оспорения акт, но същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарно прилагане на чл.78, ал.2 ГПК, с аргумент разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК. За са присъди разноски в полза на оттеглилия жалбата оспорващ, съдът е приел за решаващо, че именно органът с поведението си е станал причина за сторените от жалбоподателя разноски, което обосновава приложимост на чл.143, ал.2 АПК. Определението е неправилно. Не е спорно, че жалбоподателят А. в хода на производството пред първата инстанция с писмена молба е направил изрично изявление, че на осн. чл.155, ал.1 АПК оттегля подадената и моли делото се прекрати. С молбата е поискал присъждане на разноски на основание чл.143, ал.3 АПК. При тези данни противно на възприетото от първостепенния съд, в хипотезата на чл.159, ал.1, т.8 АПК, предложение първо- когато оспорването бъде оттеглено, подателят на жалбата (оспорващ) няма право на разноски във визираните от съда случаи на чл.143, ал.2 и ал.3 АПК. В първия случай (ал.2 на чл.143 АПК) разноски не се дължат на подателя на жалбата защото в конкретния казус съдът е прекратил производството по делото на осн. чл.159, т.8 АПК, а не на основание чл.159, т.3 АПК-поради оттегляне на оспорения АА, предвид волята на жалбоподателя, независимо че в хода на производството е издаден АА, с който се прекратява временното преназначаване на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.143, ал.3 АПК е неприложима, защото право на разноски във визираната хипотеза има само ответникът в съдебното производството. Предвид изричната уредба в АПК на последиците от оттегляне на жалбата и прекратяване на производството на това основание –чл.159, т.8 АПК, неприложима е и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, касаеща исковото производство, в нейната част, визираща поведението на ответника като критерий за възлагане разноски върху ищеца. С оглед горното определение №1270 от 08.07.2024г., постановено по адм.д.№332/2024г. по описа на Административен съд-Враца трябва да бъде отменено в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон. Разноски за настоящото производство не се присъждат. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение