Определение № 250 от 28.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 174/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Бургаския окръжен съд от 30.09.2011 г. по ч.гр.д. № 1677/2011, с което е потвърдено определението на Бургаския районен съд от 02.08.2011 г. по гр.д. № 3468/2011 за връщане на исковата молба. Недоволен от определението е жалбоподателят Г. Д. А., представляван от адв. В. Б. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да даде ясни и точни указания в какво се състои нередовността на исковата молба и как тя може да бъде отстранена, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и прегражда развитието на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е приел, че е предявен иск за установяване неистинността/неверността на архитектурен проект относно ІV етаж и покрива на сграда, която се състои в това, че проектът не съответства на издаденото разрешение за строеж. По административен ред е установено несъответствието и е постановено премахване на построеното. Ищецът извежда правния си интерес от накърняването на правото му на собственост и невъзможността да бъде въведена в експлоатация законната част от сградата – негова собственост. Върховният касационен съд намира, че по същество правилно въззивният съд е приел, че указанията да се изложат фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата претенция и се посочи кои права на ищеца са засегнати от претендираната неистинност не са изпълнени. Ищецът е посочил в изпълнение на указанията, че неистинността на проекта се състои в несъответствието му с разрешението за строеж, а правният му интерес се основава на правото му на собственост върху сградата, но посоченото несъответствие не обосновава неистинността на архитектурния проект като документ. По делото няма спор, че това е одобреният архитектурен проект и той е реализиран. Всъщност ищецът претендира да бъде установен факт – несъответствието между проекта и разрешението за строеж, който счита, че има значение за упражняването на неговите права. С право да предяви иск за установяване на такъв факт ищецът не разполага. Ако счита правата си накърнени, той може да ги защити като реализира признатите му ат административния съд права, а ако счита, че по административен ред правата му не са надлежно защитени – като предяви иск по чл. 109 ЗС. Като е върнал исковата молба, съдът е постановил по същество правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение