Определение № 107 от 05.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 219/2018 г.

Касационното производство е образувано по касационната жалба на „АГРОПРОЕКТ” ООД, гр. Нова Загора против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 104 от 13.10.2017 год., по в.т. д. № 260/ 2017 год., с което е потвърдено решение № 2 от 26.06.2017 г., по т.д.№ 93/2016 г. за уважаване на предявения от „ЗАРА-Е”ООД ,гр.Стара Загора срещу касатора иск по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 32 633.78 лв. – неустойка за забавено изпълнение на парично задължение по договор за доставка на горива от 22.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.11.2016 г. до окончателното и изплащане. С определение № 214 от 18.06.2018 г., постановено по настоящето дело, съставът на касационната инстанция, на осн. чл.292 ГПК, е спрял производството по делото, поради поставен в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК материалноправен въпрос (№4), свързан с приложението на чл.76, ал.1 и ал.2 ЗЗД, който разрешен от въззивния съд е определен за обуславящ изхода на делото и попада в предмета на тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяване на Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03. 2019 г., по т.д.№ 1/ 2010 год. на ОСГТК, служебно известен на настоящия съдебен състав факт, основанието за спиране на производството по делото е отпаднало, поради което са налице предпоставките на чл.230, ал.1 ГПК и същото следва да бъде възобновено. Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.230, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС