Определение № 371 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1439/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Подадени са частни жалби от „СВ Модулпродукшън“ Г., А. и от Х. А., чрез процесуалния им представител адв. И. Д. против протоколно определение от с.з. на 08.04.2016г. по в.т.д. № 768/2015г. на Пловдивски апелативен съд, с което е спряно производството по делото до приключване на т.д. № 212/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд с влязъл в сила съдебен акт. В частните жалби се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на П. за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба [фирма] е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на същите. Настоящият състав на ВКС намира, че частните жалби са допустими – подадени от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 ГПК. По същество на частните жалби ВКС съобрази следното: Производството пред П. е по висящ иск с правно осн. чл.422 ГПК за признаване за установено вземането на кредитора спрямо длъжника, произтичащо от запис на заповед, въз основа на който е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Предмет на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е вземането въз основа на процесния запис на заповед. Видно от множеството молби, изходящи от страните – искова молба, допълнителна искова молба, становища в хода на производството, уточнителни молби по въззивното производство, респ. от ответника по иска – отговор на исковата молба, отговор на допълнителната искова молба, становища в хода на производството, нито поемателят, нито издателят по менителничния ефект са въвели твърдения или възражения за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден същият запис на заповед. На изследване в производството по чл.422 ГПК подлежи каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. Релативни възражения от ответника в тази връзка не са направени. Единствено и само с оглед възражение на ответника за недействителност на записа на заповед, поради подписването му от пълномощник на дружеството–издател във вреда на представлявания, на осн. чл.40 ЗЗД, ищецът е въвел твърдения за съществуващи правоотношения, които според него изключват издаването на ценната книга да е във вреда на издателя. Висящият спор по т.д. № 212/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд е по осъдителен иск между същите страни за заплащане на цена на доставени соларни системи. Доколкото в така уточнения предмет на делото пред П. по чл.422 ГПК не попада каузалното правоотношение, предмет на разглеждане по осъдителния иск, то не е налице връзка на преюдициалност между двете дела по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Обжалваното определение следва да се отмени. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд