Определение № 8138 от 01.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4675/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби. Първата частна жалба е с вх. №707/01.02.2024 г. по описа на Административен съд Русе и е подадена от Й. Т. Й. в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе против протоколно Определение, обективирано в протокол от съдебно заседание, проведено на 16.01.2024 г. по адм. дело №687/2023 г. по описа на Административен съд Русе, допълнено с Определение №1222 по входящ №707 от 01.02.2024 г. от 11.04.2024 г. и по адм. дело №687/2023 г. на Административен съд Русе, в частта, в която съдът отказал да го конституира в това му качество като жалбоподател по делото. Втората частна жалба е с вх. № 1992 от 08.04.2024 г. по описа на Административен съд Русе и е подадена от Производствено потребителска кооперация „Зора“ (ППК „Зора“) с адрес [населено място], община Две могили, област Русе против Определение №1064/28.03.2024 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело №687/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Разрешение №587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на АС „Бетон“ ЕООД гр. Русе, за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал.1 от ЗПБ в площ „Острица“, община Две могили, област Русе. Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия състав, намира частните жалби за процесуално допустими като депозирани в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения: По жалбата на Й. Т. Й. в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе: Видно от съдържанието на протоколно определение от 16.01.2024 г. по адм. дело №687/2023 г. по описа на Административен съд Русе в посочените обжалвани части, съдът е констатирал, че с Определение №1444/29.12.2023 г. е задължил жалбоподателя Й. Т. Й. да уточни в какво качество е подал жалба с вх. № Е-08-00-230/27.07.2023 г. по описа на деловодния регистър на Министерството на енергетиката. С молба с вх. № 181/11.01.2024 г. Й. Й. не е изпълнил указанията на съда, тъй като твърди, че подадената от него жалба е като лице с постоянен адрес в [населено място] и като кмет на посоченото населено място. Съдът в мотивите на обжалваното определение намира, че Й. не може да представлява жителите на [населено място] като кмет, независимо от факта, че към неговата жалба е приложена преписка, подписана от 100 човека. Аргументира се с обстоятелството, че всяко от лицата, подписали тази преписка, има самостоятелно право на жалба и то не може да бъде упражнено от друго лице, включително от кмета, който не е процесуален субституент. В подкрепа на така поддържаната теза, съдът посочва, че съгласно чл. 46, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), кметът на кметство е с ограничена представителна власт - същият представлява кметството пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства. По тези причини и на основание чл. 154, ал. 1 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК, Административен съд Русе конституира Й. Т. Й. единствено като жалбоподател по делото в лично качество. С Определение №3498 от 21.03.2024 г. по адм. дело №2165/2024 г. Върховният административен съд прекратява производството по адм. дело №2165/2024 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение и изпраща делото на Административен съд Русе, за допълване по реда на чл. 176 АПК на протоколно определение от 16.01.2024 г. по адм. дело №687/2023 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, в която съдът е отказал да конституира като страна Й. Т. Й. в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе. След постановяване на съдебен акт за допълване по реда на чл.176 АПК от Административен съд Русе, с процесното определение е разпоредено делото да се изпрати на Върховен административен съд за разглеждане на частна жалба с вх. №707/01.02.2024 г. по описа на Административен съд Русе, подадена от Й. Т. Й. в качеството му на кмет на [населено място], община Две Могили, област Русе. С Определение №1222 по входящ №707 от 01.02.2024 г. от 11.04.2024 г. и по адм. дело №687/2023 г. първоинстанционният административен съд на основание чл. 176 АПК е допълнил определението си от 16.01.2024 г., като с изричен диспозитив оставя без уважение искането на Й. Т. Й. да бъде конституиран като жалбоподател по делото, в качеството му на кмет на [населено място], обективирано в жалба с вх.№Е-80-00-230/27.07.2023 г. по деловодния регистър на Министерство на енергетиката и в молба с вх. №181/11.01.2024 г. по деловодния регистър на Административен съд Русе. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че Й. Т. Й. в качеството му на кмет на [населено място], не може да представлява жителите на [населено място] като процесуален субституент и по този начин да подаде жалбата срещу оспорения административен акт. Видно от разпоредбата на чл. 46, ал.1, т.10 ЗМСМА кметът на район или кметство представлява района или кметството пред населението, пред обществени и политически организации и пред други райони или кметства, т.е. представителната власт на кмета на кметство [населено място] в случая е ограничена до посочената в нормата съставна единица. Изложените съображения обосновават извод, че кметът на кметство не може да представлява пред съда както жителите на селото, така и кметството като учреждение. В настоящия случай не е налице и хипотезата на чл. 136, ал. 1 АПК, тъй като всяко от лицата, подписали преписката към жалбата на кмета на [населено място], има самостоятелно право на защита и право на оспорване, и то не може да бъде упражнено от друго лице. По жалбата на Производствено потребителска кооперация „Зора“ (ППК „Зора“), съдът намира следното: Производствено потребителска кооперация „Зора“ е оспорила пред Административен съд Русе Разрешение №587/04.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката в полза на АС „Бетон“ ЕООД гр. Русе, за проучване на строителни материали – подземни богатства по чл. 2, ал.1 от Закона за подземните богатства в площ „Острица“, община Две могили, област Русе. Кооперацията обосновава правния си интерес от оспорването с обстоятелството, че използва площ „Острица“, община Две могили, област Русе, тъй като осъществява селскостопанска дейност в тази площ, в качеството си на наемател по договори за наем на земеделски земи, които прилага към частната жалба. Поддържа, че с атакувания административен акт се нарушават нейни законни права, свързани с осъществяване на стопанска/земеделска дейност върху процесната площ, както и се засягат защитени зони и местообитания на птици и животни върху нея. Във връзка с установяване на положителната процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на жалба пред съда – наличие на правен интерес, първоинстанционният административен съд е приел за установено, че представените от ППК „Зора“ доказателства с молба с вх. № 1276/29.02.2024 г., се отнасят до обработвани от кооперацията земи, „граничещи със землище Острица, в близост, до които се намира заявената за проучване площ „Острица“.“ За изясняване на посоченото обстоятелство Административен съд Русе е задължил трето неучастващо в процеса лице – директора на Областна дирекция „Земеделие“ Русе да представи справка и съответните доказателства относно масивите, които се стопанисват за обработване от ППК „Зора“, [населено място], за периода от 11.08.2023 г. до момента на изготвяне на отговора до съда или за стопанската 2023/2024 година. По делото пред Административен съд Русе е постъпил отговор с вх. № 1700/22.03.2024 г., в който се потвърждава факта, че кооперацията обработва земи в масиви М-39, М-40 и М-16, което от своя страна доказва твърдението на вещото лице, че същите не граничат със зоната на проучване и са отдалечени от нея на 1 500 метра източно. По делото е постъпила молба с вх. № 1811/27.03.2024 г. от вещото лице Филева, в която се сочи, че се е запознала с представените доказателства от ОД „Земеделие“ Русе. В молбата е направен извод, че всички представени документи от ОД „Земеделие" Русе, във връзка със наличната документация, свързана със стопанисваните и обработвани земеделски земи от ППК „Зора" се отнасят за земеделски земи находящи се в землището на [населено място]. В тази връзка е посочено, че предоставените масиви за ползване на ППК „Зора, се намират на изток от общата землищната граница на [населено място] и [населено място] и на по-вече от 1500м. източно от зоната на проучване. При тези данни първоинстанционният административен съд правилно приема, че за кооперацията не е доказано, че има правен интерес да оспори процесния административен акт. Съгласно чл. 147, ал.1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правилно и като се позовава на установените по делото фактически обстоятелства административният съд намира, че ППК „Зора“ не доказва свои накърнени права или такива, които могат да бъдат застрашени от обжалвания акт на министъра на енергетиката, респ. няма правен интерес да обжалва този административен акт. Имотите, които кооперацията ползва според заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза, не се засягат от дейностите по разрешението на министъра на енергетиката. Съдът правилно е определил предмета на оспорване, приложил е правилно закона и въз основа на това е направил законосъобразен извод за недопустимост на съдебното производство поради липса на правен интерес от оспорване на процесния административен акт. Производствено потребителска кооперация „Зора“ не носи белезите на „заинтересованата общественост“ по смисъла на чл. 9, § 2 и § 3 от Орхуската конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. Следва да бъде посочено, че България и Европейския съюз са страни по Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда. За България Конвенцията е в сила от 16.03.2004 г., обнародвана е в Държавен вестник бр. 33 от 23.04.2004 г. За Европейския съюз Конвенцията е одобрена с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17.02.2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 201). С оглед на това разпоредбите на Конвенцията са от една страна, част от вътрешното право и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, а от друга – обвързват институциите на Съюза и държавите - членки, съгласно чл. 216, § 2 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). По тази причина Конвенцията е част от правния ред на ЕС ( така и Решения по дело С-344/04, т. 36, С-459/03, т. 82 и др., С – 240/09 и др. В рамките на този правен ред Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнесе преюдициално относно тълкуването му (вж. по-специално Решение от 30 април 1974 г. по дело Haegeman, 181/73, Recueil, стр. 449, точки 4—6 и Решение от 30 септември 1987 г. по дело Demirel, 12/86, Recueil, стр. 3719, точка 7). Видно от разпоредбата на чл. 9, § 2 от Конвенцията в рамките на своето национално законодателство всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, ако административнопроцесуалното право на страната го изисква като предпоставка, достъп до процедура за обжалване пред съда и/или друг законово установен независим и безпристрастен орган, за да оспорва по същество и от процедурна гледна точка законността на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на Конвенцията. От своя страна чл. 9, § 3 от Конвенцията в допълнение предвижда, че всяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, относимо към опазване на околната среда. Производствено потребителска кооперация „Зора“ няма качеството „общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция, съгласно легалното определение на това понятие дадено в чл. 2, т. 4 от Конвенцията. Последното определя като общественост едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи, а съгласно чл. 2, § 5 - "засегната общественост" значи общественост, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес. За целите на това определение се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес. Следователно за нуждите на Конвенцията договарящите се страни са създали една презумпция по отношение на правния интерес на неправителствените организации, които работят за опазване на околната среда, каквато обаче организация не е ППК "Зора". В случая съдът правило е преценил, че предвид местоположението на притежаваните, респ. обработваните земеделски земи от ППК „Зора", нейните права на собственост и ползване няма да се накърнят, така, както се твърди от нея. В този аспект, решаващо значение за преценката на правото на заинтересованите страни да участват в съдебния процес по оспорване на административния акт, от категорията на настоящия по делото, е вида на акта и решаващото му значение в областта на екологията, което се извежда от съдържанието на разпоредбата на чл. 9, § 3 от Конвенцията. Обосновано Административен съд Русе е достигнал до извод, че наличието на правен интерес трябва да съществува както към момента на подаване на жалбата, така и през цялото време на движение на съдебното производство по разглеждане на жалбата. Интересът не може да е хипотетичен, нито предполагаем, нито предпоставен от други (чужди) интереси. По тези съображения и съобразно предвиденото в чл. 159, т. 4 от АПК правилно жалбата на ППК “Зора“ е оставена без разглеждане и производство по подадената от кооперацията жалба е прекратено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,