Определение № 1083 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 861/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5360 от 01.12.2025 г. на Община Кубрат срещу разпореждане от 11.11.2025 г. по в. гр. д. № 455/2025 г. на Разградски окръжен съд, с което на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК и чл. 405, ал. 1 ГПК е издаден изпълнителен лист № 76 от 13.11.2025 г. по същото дело въз основа на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, с което Община Кубрат е осъдена да заплати на С. Ш. С. сумата 20 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 1 114. 94 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт по чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2023 г. до окончателното изплащане. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, което моли да бъде отменено. Подържа, че изпълнителният лист е издаден преди решението да влезе в сила; за вземания, които не подлежат на предварително изпълнение; разпореждането е немотивирано и постановено при липса на спешност и необходимост за взискателя и при наличие на риск от значителни вреди за общината от незабавното изпълнение. В частната жалба се съдържа искане с правно основание чл. 282 ГПК за спиране на започналото изпълнително производство, т.е. на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Ответникът по частната жалба – С. Ш. С. подава отговор на същата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане е издаден изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на парични обезщетения за имуществени и неимуществени вреди (горепосочените). По този начин е спазена законовата норма на чл. 404, т. 1, пр. 2 ЗЗД, доколкото невлязлото в сила осъдително въззивно решение съставлява годно изпълнително основание. Не се касае за вземане, за което е недопустимо принудителното изпълнение. Поради това обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Доколкото срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба на Община Кубрат, образувана в гр. д. № 862/2026 г. на ВКС, Трето г.о., пред настоящия състав, която е допустима и надлежно администрирана, следва да бъде разгледано съдържащото се в частната жалба искане на Община Кубрат за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. С оглед изискването на горецитираната правна норма, на молителя Община Кубрат следва да бъде дадена възможност да внесе по специалната сметка на ВКС дължимото парично обезпечение, равняващо се на присъдената сума, възлизаща на общия размер от 10 795. 90 евро или 21 114. 94 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение