Определение № 4437 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2026 г.

Производството е по реда на чл. 34а от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН) във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу определение № 598 от 06.02.2026 г., постановено по административно дело № 134/2026 г. от Административен съд Велико Търново, с което е спряно допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 03-РД141#1/23.01.2026 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. В представен писмен отговор ответникът Т. Д. Т. чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на частната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била заповед № 3-РД/141#1/23.01.2026 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която по силата на заповед № 02-РД/141/23.01.2026 г. за образувано дисциплинарно производство срещу Т. същият е отстранен временно от работа до приключването му, по изложени мотиви, в които са отразени публични критични изявления на служителя към ръководството на ДФЗ, приети като нарушение на етичните задължения към заеманата от него длъжност – директор на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ – Велико Търново. Съдът е установил правилно релевантните за спора факти, които не се оспорват от частния жалбодател и настоящият състав, приема същите на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал.1, изр. второ АПК. При безспорно установения факт, че Т. е подал сигнал по реда Глава втора, раздел ІІ ЗЗЛПСПОИН на 10.10.2025 г. до КЗЛД, която е централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя по смисъла на този закон и на 16.10.2025 г. уведомява жалбодателя, че сигналът му е препратен на Комисията за противодействие на корупцията, както и, че обжалваната заповед е издадена на 22.01.2026 г., правилно и обосновано първоинстанционният съд приема, че в случая са налице предпоставките по чл. 33, ал.1, т.1 от цитирания закон. Настоящият състав споделя и извода, че този закон е специален и доколкото чл. 34а, ал.2 от същия предвижда, че в случай на образувано съдебно производство, когато се установи, че предприетите ответни действия са срещу лице по чл. 5 съдът постановява ответните действия да бъдат преустановени или отменени и да бъде възстановено предишното положение са във връзка с подадения сигнал. Посочените изводи са правилни поради следното: По делото не е спорно, че ответникът е лице по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗЗЛПСПОИН каквото качество безспорно има ответникът, който е подал сигнала в качеството му на държавен служител, в което качество му е станала известна изложената в сигнала информация. Освен това от мотивите на обжалваната заповед се установява, че същата издадена именно въз основа на направени изявления от Т. във връзка с обстоятелства, свързани със заеманата от него длъжност. При това наведените доводи за наличие или липсата на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК са неотносими в конкретния случай. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 34а ЗЗЛПСПОИН във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение