Определение № 358 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 838/2014 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Д. И. Х., представлявана от процесуалния й представител адв. Р. от В. АК, с която се прави искане за изменение на определение № 279 от 16.09.2014 г., постановено по същото дело, с което на основание чл. 248, ал.1 ГПК съдът е допълнил определение № 386 от 12.06.2014 г., постановено по същото дело в производство по чл. 288 ГПК, като е присъдил направените от ответника по касация разноски за това производство. Искането е основано на това, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и направеното от страната възражение за прекомерност, съдът не е съобразил доводът, че за това производство повереникът на ответницата по касация е изготвен само отговор по касационната жалба. Касационна проверка на въззивното решение не е допусната, поради което следващото се възнаграждението за правна защита и съдействие е следвало да се определи по правилото на чл. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., която норма е била в сила към 04.02.2014 г. при сключване на договора за правна защита и съдействие между ответницата по касация М. И. и адв. Т.. Искането за изменение на определението, с което са присъдени разноски за касационното производство, е допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледано по същество е основателно. Касационното производство е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК, с което не е допусната касационна проверка на въззивно решение. Това обстоятелство не е съобразено от съда при определяне размера на направените разноски от ответницата по касация, като те са определени по правилото на чл. 7, ал. 4 от наредбата въз основа. стойността на имотите, които са поставени в дял на съделителката М. И.. Основателно е възражението, че при определяне размера на направените разноски за касационното производство следва да се съобрази и това, че производството се е развило само до първата фаза с произнасяне на съда дали са налице въведените основания за допускане на касационна проверка. В това производство извършената правна работа от повереника на ответницата се е изразила в изготвяне на отговор по касационната жалба. Договорът за правна помощ е сключен от ответницата Д. И. и адв. Т. от В. АК на 04.02.2014 г., при действието на чл. 9 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията му след изменението му в ДВ, бр. 2 от 2009 г. В тази редакция ал. 1 на нормата повелява, че за изготвяне на въззивна или касационна жалба без явяване в съдебно заседание, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 150 лв. Размерът на направените разноски следва да бъде съобразен с нормата и в случаите, когато се изготвя отговор по касационна жалба, без явяване в съдебно заседание. От това следва, че присъдените разноски с определението, изменение на което се иска, следва да се намалят с ¼ от присъдената сумата (947.00 лв.) или дължимите разноски възлизат на 2836 лв. Налице е основание по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на определение № 279 от 16.09.2014 г. като размерът на присъдените разноски се отмени за разликата над 2836.00 лв. до 3783.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.