Определение № 145 от 30.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5799/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 873/09.05.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 384/2013, с което е отменено решение № 7036/30.10.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 10192/2011, като е отхвърлен предявеният иск за отменяване на дарение по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. Недоволни от решението са касаторите С. С. П. и Ю. Д. П., представлявани от адв. М. Б. от САК, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси: към кой момент и как се преценява нуждата на дарителите от издръжка и проявява ли непризнателност надарения, ако не разполага с имущество да предостави исканата издръжка, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Д. С. П. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са подарили на дъщеря си жилището на единия етаж от къщата, а на сина си – ответника процесното жилище на другия етаж и предвид ниските им доходи от пенсия имат нужда от допълнителни средства за издръжката им, но ответникът не получава доходи по трудово правоотношение или от други източници, а има задължение да издържа и малолетното си дете. Като не предоставя исканите допълнителни средства за издръжката на ищците, той не проява непризнателност, тъй като би поставил себе си и детето си в по-неблагоприятно положение, отколкото са в момента дарителите. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешават противоречино от съдилищата. Те нямат и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че нуждата на дарителите от издръжка се преценява към момента на поканата за предоставянето й, като правно значение има и промяната на обстоятелствата през периода, който е предмет на делото, а размерът на недостигащите средства за издръжка се определя според действителните нужди на дарителите, като се съобразяват статистическите данни за минимално необходимите средства за съответното по численост семейство за съответния период и конкретните доказани извънредни нужди. Надареният не проявява непризнателност към дарителя, ако не разполага с имущество, за да предостави исканата издръжка. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение